Мрежата за визитата на Петков в РСМ: Можеха да пратят да го посрещне и чистачката на летището

Вълна от коментари в социалните мрежи предизвика посещението на премиера Кирил Петков в Република Северна Македония. Припомняме, че министър-председателят бе посрещнат от външния министър на съседката ни, а не от колегата си. „Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне. Ако бях премиер, щях да запаля самолета и да се върна обратно на летище София“, гласят част от коментарите.

Вижте и другите коментари:

Виктор Димчев:

Родният премиер беше посрещнат на летище Скопие не от своя нов колега-премиер, а от външния министър на РСМ.

Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне.

Ако бях премиер, щях да запаля самолета и да се върна обратно на летище София.

То бива позор, бива излагация…

Просто е:

1. Когато сядаш, копчетата на сакото се откопчават

2. Когато си прав, закопчаваш копчалъка

3. Вратовръзката ти я връзва човек, който има понятие от материята

4. Когато се подиграват с държавата ти, не им ходиш на крака

Младен Шишков

Уважаема Промяна! „От тук нататък“ е вече осем месеца и шест дни! До тук нищо. Супер нищо. Хайде вече свършете нещо! Хората чакат. Сметките чакат. Цените полудяват. Вирусът върлува. Никой не го интересува какво ще става „от тук нататък“! Важното е какво ще направите СЕГА!

Соня Колтуклиева:

Случи се в годините, когато границата между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия беше строго охранявана и затворена. Ние, жителите на Петрич и околността, имахме привилегията само със зелените паспорти, без други документи, да влизаме 12 пъти в годината до съседите, където почти всяко семейство имаше роднини.

В един нечовешки горещ ден, с родителите ми и брат ми, бяхме отишли на пазар в Струмица. На майка ми й стана лошо, потече й кръв от носа. Хората се разтичаха, извикаха лекар, а мъж и жена казаха: карайте след нас, отиваме у дома. Така се запознахме с една фамилия, с която искреното ни приятелство продължи десетилетия. Чичо Гошо и майка ми Мария люто спореха дали всички сме българи или сите сме македонци. Шумните спорове завършваха миролюбиво, но често се възобновяваха. Ние продължавахме да пътуваме до Скопие и Белград, за да си пазаруваме “западни стоки”, те идваха в Петрич и Сандански, за да се прошетат и да си купят невижданите плодове “киви” от нивите, които чичо ми Димитър Мазнейков, един истински новатор, беше създал; той, впрочем, в младежките си години е бил пребиван в македонски затвор, защото се е наричал българин…

Ние, следващото поколение, много-много не се интересувахме от история; имахме право да пътуваме по чужбина и вече не се сравнявахме помежду си, а с останалите, с по-напредналите от нас. Само племенницата ми Мария пазеше живи уроците на баба си Мария, че македонците са си чисти българи и много се дразнеше на наглостта им да пренаписват историята, а да се натискат за български паспорти.

Като студентка по журналистика и репортерка, бурно се възмущавах от скопските учебници, които изопачаваха историческите истини, от помакедончването на Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров, даже насред град Охрид щях да си изкарам боя… Всичко това беше гарнирано с пренебрежението на моите колеги в София, които, като ми се ядосат нещо, остро ме навикваха: а, бе, ма’ни я тая, к’во очакваш от нея – македонка от Петрич. Чужд сред свои, свой сред чужди…

С поколенията, споровете започнаха да избледняват, на никого не му се разправяше за историческите факти, децата учеха английски и гледаха на Запад. И все пак… преди 5 години, с дъщеря ми бяхме в Бъкингамския дворец, на изложба с подаръци за рождения ден на кралица Елизабет Втора, от коронясването й до наши дни. Много се ядосахме, че има показан “исторически артефакт от Македония” и нищо от България. Написахме възмутено писмо до канцеларията на кралицата…

Днес Кирил Петков, българският премиер, отиде на крака в Скопие, за да се срещне с новоизбрания македонски премиер. Следваше да бъде обратното, според мен.

Харвардският възпитаник говори непрекъснато за икономизация на отношенията. Добре, но те са икономизирани отдавна: идете на границата на Златарево и вижте потока от камиони в двете посоки; бизнесмените не са чакали досега “Промяната…” да ги огрее, търгували са и ще търгуват. И въздушна линия не им е трябвало и няма да им трябва – стигат им шосетата, дано да станат по-добри от двете страни.

Аз си мисля така – имаме потребност от разбирателство за миналото и хоризонт за бъдещето. Но без да се съгласяваме на компромиси и без да търгуваме за визи Историята.