Томислав Дончев: Зеленият преход ще доведе до икономически трусове и социални катаклизми

Ние можем да дадем един добър пример за това как ние като банка участваме в делението на средства, те не винаги идват от такива европейски програми, даже в по-масовия случай средствата идват от гражданина и от бизнеса. Това обясни Константин Киров, ръководител отдел „Опазване на околната среда и зелени проекти“ в ПроКредит Банк по време на панела за устойчиво развитие на дискусията Powers Summit, съобщава 24 часа.

Той посочи, че трябва да се замислим как една банка ползва тези средства, как ги насочва и към какви проекти отиват самите средства. „Ние трябва да оценим фирмата, която кандидатства за съответното финансиране или физическото лице, да видим тяхната способност да направят тази инвестиция достатъчно качествена и да ги стимулираме да направят по-добрия избор. Ако например сега искат са построят сграда, тя да бъде сграда с по-ниска консумация на енергия. Ние от 2012 г. имаме подхода да даваме добрия пример на нашите клиенти“ поясни Киров.

От 2012 г. насам систематично имаме подхода да даваме добрия пример към нашите клиенти. Ние като банка нямаме много офиси и служители, но нашите клиенти имат десетки, дори стотици повече служители или офиси от нас и всеки път, когато ние отидем да ги видим, ние отиваме с нашите електромобили, или те когато дойдат в офиса, виждат сградата, която е енергоефективна. По думите му банката се опитва да покаже на клиентите какво вече съществува на пазара и да направят отсега инвестицията, която ще им спести ресурси и икономически разходи за годините напред.

„Аурубис“ има стратегия до 2050 г. Двете кули в тази стратегия са кръговата икономика – веригата на доставки да се затвори, което означава повече материали за рециклиране, и отпадъкът да е суровина за следващата индустрия. Втората глава в стратегията е енергетиката. Цел 2050 г. на корпоративно ниво е компанията да е въглеродно неутрална, затова работим от 10 години, не сме се сетили вчера.

Това посочи Ивайло Георгиев, ръководител връзки с институциите от „Аурубис“, и припомни, че компанията изгради най-големия до момента фотоволтаичен парк за собствени цели.

Енергийната стратегия на „Аурубис“ пък има три опори – ефективност, въвеждане на нови технологии за по-малко консумация на ток; диферсификация – да вкарат природен газ и да смесват собствения си ток с външен; и предсказуемост.

Георгиев обобщи, че металургията е инертна индустрия в добрия смисъл и когато се правят промени, се обмислят внимателно. Затова се опитваме да мислим десетилетия напред – устойчивост означава да имаш перспектива и да имаш заложени цели, които да са постижими.

Защо и как една тютюнева компания има място в дискусия за устойчиво развитие? Ние сме единствената тютюнева компания, ангажирана да премине към изцяло бездимни тютюневи продукти. В това е бъдещето на нашето устойчиво развитие- за нас това е коренна трансформация отвътре навън, посочи Диляна Якова от „Филип Морис“. Тя обясни стратегията на компанията за устойчиво развитие, която има 4 основни направления: инвестицията в иновативни продукти, социално въздействие, вътрешни процеси и бизнес операции, съответни на всички регулаторни изисквания, и екологичното въздействие с фокус върху климатичните промени, замърсяването на околната среда. „При нас има отношение към замърсяването с цигарени фасове – в глобален мащаб това е доста значим проблем. До 2040 г. планираме въглеродна неутралност във всички операции на „Филип Морис“, заключи Якова.

Ние сме в поредица от трансформации, посочи Томислав Дончев. По отношение на дигиталната трансформация нещата са въпрос на време, обществена съпротива няма, но не така седи при зеления преход. Голяма част от зелените политики се приемат от всички, но политиките по отношение на декарбонизацията не може да се придържаме само към розовия разказ – това ще предизвика икономически трусове и социални катаклизми. И черния разказ не обичам – да седим на едно ниво, защото тогава ще се маргинализираме, каза Дончев.

И продължи, че ако се върнем за финансирането основната тема е времето – кога парите ще достигнат до бизнеса, защото изглежда това ще е най-рано през 2030 г. Втората тема е микса между публично и частно финансиране – предозирането на публичното може да се превърне в отрова. Дончев заключи, че България трябва да извърви тези трансформации, решавайки старите си проблеми.

Не политиката трябва да определя бизнеса, а обратното, категоричен беше Йордан Цонев от ДПС. Партията е приел тази политика още 2017 г., когато д-р Доган ни написа в едно писмо: време им е дал тази препоръка. „Нещо, което бях радостен да чуя от сегашния премиер“, допълни Цонев. Той посочи, че няма как да има устойчиво развитие без висок икономически растеж, висока добавена стойност и ефективно управление на ресурсите.

Политиците трябва да осигуряват добра и предвидима нормативна среда за бизнеса и обществото, стимули за насърчаване на иновации, условия за насърчаване на кръговата икономика, каза Деляна Иванова от „Продължаваме промяната: Според нея задължение на политиците от гледна точка на суровините да се направи изследване и картографиране на всички ресурси, които имаме. А от гледна точка на бизнеса е добре той да знае, че зеления бизнес е добър бизнес. От гледна точка на обществото пък се изисква то да бъде взискателно и да употребява зелени и чисти продукти.