Близките на убитата Яна се страхуват, че след 2 г. Чеци може да е на свобода

Image_10446972_302_0

През лятото на 2011 г. полуголото и окървавено тяло на Яна Кръстева от врачанското с. Хърлец е открито в храстите недалеч от конната база в Борисовата градина в София от случаен минувач. Аутопсията показала, че младата жена е починала между 36 и 40 часа преди намирането на тялото, предава 24 часа.

В първите седмици разследването е в задънена улица, въпреки че са разпитани над 60 свидетели, основно младежи, които са били в Борисовата градина заради два концерта – един на стадиона на ЦСКА и друг в популярното заведение “Маймунарника”.

За 4 месеца е задържан клошарят Пламен Трифонов, но срещу него не се събират достатъчно доказателства и той е освободен.

Разследващите проучват Николай Русинов-Чеци, който е заподозрян от самото начало, но не е арестуван веднага. Той е последният, видял Яна жива. Двамата се срещат в “Маймунарника”. Запознава ги общ приятел и те се сближили около полунощ. Танцуват, а живеещата и работеща в столицата Яна присяда на масата на Чеци. Купонът е обилно полят с алкохол.

Тя пие бира, а той – уиски, джин, ром. По-късно си тръгват заедно, защото са в една посока. Докато вървят по алеите, Чеци се възползва от Яна. Насилва я да правят секс, а после я души, като притиска устата с едната ръка, а с другата я държи за гърлото. Докато се гаври с момичето, го шамаросва, блъска го по главата и по тялото.

“След 10 години ходене по мъките резултати няма, а единствено и само липса на справедливост – твърди Росица Кръстева, майката на Яна. – Факт е, че има закони, но никой не ги спазва, това е системата.”

Жената казва, че е извадила изпълнителен лист, с който може да се задвижи дело за кръвнината, но това означавало пак да ходят по дела, а ефектът отново ще е нулев. Затова не иска пари, а справедливост.
“Искам доживотен затвор за убиеца на дъщеря ми, парите не могат да ми върнат детето – проплаква Росица. – Парите не крепят живота…”

Осъден за зверството е Николай Русинов-Чеци, който получи 20 години затвор. Магистратите отредиха той да изплати на близките на Яна и 300 хил. лв. кръвнина. Семейството обаче още не е получило и лев, близките не са взели и държавната помощ, която им се полага по закон.

“Заради ходене по мъките и търсене на справедливост за Яна баща ми Явор Кръстев издъхна през 2018 г. Беше само на 63 години – заяви другата му дъщеря Даниела Михайлова. – Той много желаеше, но не дочака да чуе доживотна присъда
за убиеца на Яна. Приживе наричаше Чеци “изрод”, като от безсилие искаше да го убие, за да отмъсти за дъщеря си.”

Докато бе жив, Явор Кръстев беше и частен обвинител на делата срещу Николай Русинов и използваше всяка възможност да призовава обществеността да не се примирява и да настоява за подобни престъпления присъдите да не са по-малки от доживотен затвор.

Бащата на Яна публично съжаляваше за премахнатото смъртно наказание и бе сред инициаторите за създаване на сдружение на родителите на убитите и загиналите по пътищата деца.

През 2018 година Върховният касационен съд (ВКС) изпрати за 20 години в затвора убиеца, като 7 от тях ще му бъдат приспаднати от престоя в предварителния арест, а след още 5 г. той ще може да поиска предсрочно освобождаване.

Стресът от смъртта на Яна отключи стари заболявания, с които Явор Кръстев се бореше до последно, разказват близките. Замина си от този свят, без да дочака справедливост за своето дете.

“Малко преди да издъхне, Явор беше изключително огорчен, че Чеци е получил само 20 г. затвор, като му приспаднаха и 7 от тях – продължава разказа си Росица. – Увисна всичко след смъртта на Явор, той движеше нещата около делото, сега вече няма кой, а няма и смисъл.”

Чеци получи доживотен затвор за убийството на Яна Кръстева на първа инстанция. После Софийският апелативен съд отново призна Николай Русинов за виновен за убийството, но му наложи наказание от 20 години затвор при първоначално строг режим.

Почти 7 години след убийството на 28-годишната Яна Кръстева случаят официално беше приключен. ВКС прати за 20 г. Чеци зад решетките и така потвърди присъдата на апелативните съдии. Убиецът беше изпратен още през 2015 г. в софийския затвор. Там бе задържан веднага, след като първо получи доживотна присъда. Там остава и след като присъдата му бе намалена.

„До ден днешен справедливост не сме видели, а само ядове – твърди сестрата Даниела Михайлова. – Има голяма вероятност след 2 години убиецът на Яна да бъде на свобода. Убитият си е убит – няма човек, няма права, а престъпниците са с много по-големи права от нас.”

Докато е зад решетките, Николай Русинов води съдебна война за условията в затворите. Той се жалва от дървениците и хлебарките, спирането на водата и парното, липсата на отделни килии за пушачи.
Чеци бе преместен от Централния софийски затвор в общежитието за осъдени в “Кремиковци”.

Русинов води непрекъснато какви ли не дела и срещу затворническите началници. Обикновено те са или срещу лошите условия, или срещу наказания, които са му наложени за различни провинения. Само през миналата година затворникът е завел 5 дела в Софийския административен съд. Така той доста разнообразява престоя си зад решетките, като бива конвоиран до Централния затвор, а оттам до съдебната зала.

В самото начало на 2019 г. пък Русинов и осъденият до живот руснак Герман Костин подготвили бягство от затвора. Чеци се сближил с осъдения за удушаването на 5-годишния Никита Плотников, когото скрил в куфар и изхвърлил край Вакарел. Двамата дълго обмисляли как да драснат от пандиза, но бягството им било осуетено.

Близките на удушената Яна тогава бяха скандализирани и притеснени от осуетеното затворническо бягство на Чеци и Костин. Те и сега се опасяват, че осъденият за смъртта на момичето пак ще опита да избяга.

“Страхуваме се да не избяга и да не ни посегне – тревожи се Даниела Михайлова. – Виждала съм този мъж очи в очи в залата. У него няма нищо човешко.
Отмъстителен и озлобен е и нищо не може да му попречи да си разчисти сметките докрай с моето семейство. Дори може да ни поръча от килията. Все пак получи 20 години затвор за смъртта на сестра ми и вероятно ни мрази.”

За разлика от баща си Даниела не бе частен обвинител по време на делото срещу Чеци, но присъства на всички заседания. Тя държеше да срещне и да застане лице в лице с човека, обвинен за убийството на по-малката сестра.