Доц. Гълъбов за скандалите: Радев бяга от дебат. Имаме примери на злоупотреба с Конституцията

Само ден преди началото на предизборната кампания се очертават различни стратегии и нестихващи скандали. Каква линия следват партиите и ще се преплетат ли парламентарните и президентските избори говори в интервю за Tribune.bg политолога и социолог доц. д-р Антоний Гълъбов.

– Доц. Гълъбов, навлизаме в една гореща предизборна кампания, виждаме кои ще бъдат основните претенденти за „Дондуков“ 2, на първо място как бихте коментирали начина, по който се държи настоящият президент Румен Радев към опонентите си?

– Той бяга от дебат и ще продължи да бяга, тъй като се чувства некомфортно в условия на пряк диалог с опонентите си. Точно за това, в самото начало на кампанията виждаме, че по-често Илияна Йотова е изведена напред, докато Радев запазва дистанция, тъй като се усеща нестабилен и несигурен в условия на равнопоставен диалог.

– Наблюдаваме добър старт от страна на проф. Анастас Герджиков, вижда ли се в негово лице един обединител, какви са шансовете му пред Румен Радев?

– Онова, което по-скоро излъчва кандидатурата на проф. Герджиков е ясно разпознатото в българското общество желание за завръщане към някаква нормалност, към възстановяване на диалога, тъй като беше ясно, че посоката, в която тръгнахме още през лятото на миналата година, беше към пълна конфронтация. Достигнахме критична точка, отвъд която конфронтацията има изключително разрушителен ефект. Така че, дори онези, които не познават академичната кариера на проф. Герджиков или нямат достатъчно информация за него, могат да разберат посланието за необходимостта от диалог и завръщане към нормалността.

– Не е ли странно, че Лозан Панов от най-висшия пост в съдебната система реши да се впусне в президентската надпревара?

– Това по-скоро е резултат на негов личен избор и лична гражданска позиция от много време. Затова неговата кандидатура в това отношение е разбираема и обяснима. Единственото, което, като че ли, засега изглежда, че поставя определени въпроси, е разбирането му, че приоритет трябва да има съдебната реформа, а е ясно, че президентската институция няма отношение към темата. Така че, това е единственият въпрос, по който предполагам, че много от хората, които биха искали да го подкрепят, ще трябва да получат по-ясен отговор.

– Какво смятате за скандалите, които се развихриха в „Демократична България“ и как биха се отразили на предстоящия вот?

– Краткият отговор е зле, а по дългият отговор е, че те имат своята предистория. Кирил Петков е един от учредителите на „Да, България“. В това отношение тезата, че той никога не е имал отношение към политиката, не отговаря на истината. Очевидно е, че там става дума за по-сложни, продължителни отношения, които не водят до възможността за постигане на диалог, а по-скоро стигат до ситуация, при която в самото обединение „Демократична България“ се увеличава вътрешното напрежение. Разбира се, няма съмнение, че това в известен смисъл е породено от тактиката на Румен Радев, тъй като тази коалиция „Продължаваме промяната“ по същество има за цел да изгради управляващо мнозинство в следващото Народно събрание, което да е възможно по-близо до амбициите на Радев, а това увеличава напрежението в „Демократична България“. Самият факт, че обединението няма единно становище по отношение на Радев, че част от избирателите на „Демократична България“ са готови да подкрепят Радев, а други Лозан Панов, показва, че вътре в обединението няма постигнато съгласие.

– За първи път „Движението за права и свободи“ (ДПС) издига свой кандидат за президент и то лидера на партията, знак за какво е това?

– Това е много интересна ситуация. Наистина за първи път „Движението за права и свободи“ издига свой кандидат. От друга страна това е почтена позиция, тъй като ДПС застава със собствения си председател, а не с някаква по-широка, по-разпознаваема отвъд границите на партийната подкрепа фигура. Това означава, че ДПС си дава сметка за политическия залог на тези избори. И ако има посока, в която ни се струва, че ДПС търси промяна в резултат, то това са по-скоро парламентарните избори. Бързам да кажа, че именно парламентарните избори са важни независимо от пропагандната кампания на екипа на Радев, която се опитва да насочи общественото внимание повече към президентския вот.

– Не е ли грешка от страна на проф. Герджиков, че се опитва да се разграничи от партийна подкрепа, което прави и Лозан Панов, но не и Румен Радев от БСП?

– Ситуацията е различна. Проф. Герджиков като независим кандидат и като фигура, която има значително по-голям потенциал отколкото собствено партийна кандидатура, разбира се част от позиционирането на ГЕРБ-СДС, от друга страна при Лозан Панов имаме сходно желание за разширяване на подкрепа отвъд подкрепата на „Демократична България“, докато при Радев е точно обратното. Радев умишлено отказа да бъде кандидат на БСП, за да работи за сформиране на възможно про президентско свое мнозинство в следващото събрание.

– На прага на кампанията социологическите проучвания показват отново шарен парламент, но между партиите не се вижда обединение, намесва се и нов играч в лицето на „Продължаваме промяната“, какво да очакваме?

– Имам опасения от това, че избирателната активност няма да бъде висока, дори смятам, че тя ще бъде ниска. Това ще определи и позициите на различните политически партии и коалиции в следващия парламент. Очевидно е, че както в българското общество, така и в партийната ни система няма постигнато съгласие и за мое голямо съжаление не виждам предварителните заявки на партиите и коалициите да водят към създаването на един рационален, непосредствен управленски дневен ред. Българското общество се намира в множествена криза. Това е много опасна ситуация, която може да има много тежки икономически и социални последици. В тази среда най-нормалният политически изход би бил да се търси съгласие около конкретна управленска програма с ясен хоризонт, с ясни критерии за постигане на цели, а не да продължаваме да говорим абстрактно за съдебна реформа и за какво ли още не. Говоренето за съдебна реформа само по себе си се превръща в риск пред постигането на съгласие, тъй като самото разбиране за съдържанието на тази реформа е много различно.

– Как ще коментирате скандала с гражданството на Кирил Петков? Как си обяснявате факта, че въпреки явното нарушение на Конституцията, това не се оказа проблем за президента Радев и останалите партии?

– За мое голямо съжаление сме свидетели на правен нихилизъм, на демонстративен опит не само да бъде заобиколен закона, а да се заяви, че както Конституцията, така и законът трябва да бъдат интерпретирани в зависимост от това каква е конкретната политическа конюнктура. Самата позиция на администрацията на президента по конституционното дело за двойното гражданство на Кирил Петков е скандална. Искането на Радев да бъде спряно делото, в смисъл то да не бъде гледано по същество, тъй като Кирил Петков вече не е министър, ми напомня за една друга ситуация от началото на лятото тази година, когато първото решение на 45-ото Народно събрание беше за мораториум върху действията на правителството, което вече беше в оставка и депутатите обсъждаха, че това е противоконституционно, но докато се произнесе Конституционният съд, този казус вече ще е приключил. Тук имаме същият правен нихилизъм. Президентът на Република България е една от фигурите, призовани да защитават Конституцията. Недопустимо е заради амбициите на един човек да бъдат подлагани под съмнение както законността, така и спазването на основни принципи в българската конституция.

– Очевидно е, че страната ни се намира в изключително тежка здравна криза, задълбочават се също така икономическите и енергийни проблеми, пред които се изправяме. Видяхме какво се случи с кораба „Вера Су“. Действията и бездействията на служебния кабинет обвързват ли се с Румен Радев и това ще се отрази ли според вас на предстоящите избори?

– Искрено се надявам на това, тъй като през изминалите шест месеца от назначаването на първото служебно правителство става дума за еднолично управление на Румен Радев, при което всичко, което се случва или не се случва в България, е негова отговорност. До първия тур на изборите ще са станали вече седем месеца. Онова, което е много важно да се разбере, е отказът от диалог. Това е стилът на Радев и стилът на неговото служебно правителство. Проблемите не се свеждат единствено и само до повишаването на цените на енергоносителите, цените на тока, инфлацията и така нататък. Липсва каквото и да е усилие за оценка на състоянието на българската стопанска среда, за оценка на потребностите от активно управление на отделни процеси. Точно затова толкова хора все повече и повече започват да виждат образа на потъващия кораб като много ярка метафора за това, което се случва през изминалите месеци. Именно по отношение на кораба „Вера Су“ имахме абсолютно същото поведение, което доведе до изключително тежка ситуация с много висок екологичен риск и до демонстриране на пълна безпомощност на държавните институции да реагират при подобна криза. Така че, за мое голямо съжаление оценката на служебните правителства не може да е добра. Надявам се, че българските граждани ще адресират правилно критиката си за управлението им, а именно към онзи, който ги е назначил. И нещо повече, към онзи, който си позволи да заклева втория кабинет. Когато говоря за правен нихилизъм, имам предвид точно това. Актът на президента за разпускане на Народното събрание беше от една дата, на следващата дата Народното събрание приключи и на следващата дата Румен Радев организира церемониал, в който служебно правителство се заклева пред президента. Клетва се полага само в Народното събрание, където и самият президент полага клетва. Имаме примери наистина на злоупотреба със самия смисъл на правото и Конституцията.