Каракачанов: Военният министър да не се спотайва като пръднал, а да каже истината за скандала

На 16 септември министърът на отбраната Георги Панайотов обяви, че черната кутия на падналия МиГ-29 е разчетена. Според данните, пилотът е загубил ориентация и така се е стигнало до фаталния инцидент. БЛИЦ се свърза с бившия военен министър, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, за горещ коментар по темата.

Вижте какво каза той пред медията им:

– Г-н Каракачанов, днес военният министър обяви, че най-вероятната причина за разбиването на МиГ-29 е „загуба на ориентация“. Какво е Вашето мнение по темата?
– Аз още на 9 юни, като ми се обадихте, казах че според мен е най-вероятно загуба на ориентация, защото нощните стрелби за сложно нещо. Има сливане между небе и море и много често се губи ориентация. Но втората причина, която смятам за основателна, е стрелбата на ниско разстояние. Или пилотът е захванал ракетата малко по-късно на ниска надморска височина от около 2000 м. или се е случило нещо друго.

Това всъщност е „загуба на ориентация“. На 2000 м. при скорост 800 км./ч. става въпрос за секунди. Това, което видях и от снимките, които бяха публикували, най-вероятно той е загубил ориентация, но преди да се сблъска с морето е установил къде се намира и е опитал с рязко да излезе нагоре, защото ударът е с опашката на самолета.

Той най-вероятно се е ориентирал късно, опитал се е да изправи самолета и да го обърне нагоре и е ударил опашката на самолета. Тя беше разцепена буквално на две.

Още тогава предположих, че е така. Имаше много теории на конспирациите – как го свалили руснаците, как са го свалили американците, третата глупост беше, че пилотът бил неопитен и нямал достатъчно подготовка. Той е летец първи клас. Сложни стрелби са, тъй като наистина се губи ориентация.

Тъмно е, морето и небето се сливат и когато ти си фиксиран в светещата мишена, губиш ориентация.

Не казвам виновни, казвам само, че констатацията за загуба на ориентация е правилна. Явно не е имало проблеми в двигателя или някъде в самия самолет.

– А как ще коментирате случаят в Чешнегирово – първоначалната версия бе, че ст. лейт. Манчев се е самоубил, но започват да се повдигат въпроси, дали всъщност това не е убийство?
– Версията, че е бил убит, излиза от неговия баща. Това задължително налага допълнително разследване. Има нещо друго обаче, което трябва да се отбележи. Въобще не е възможно министерството да не е знаело, че това се е случило на 11 май, а скандалът гръмна 2 седмици по-късно. Не е възможно Военна полиция да не е докладвала на своя началник, а той да не е докладвал на полицията.

– Смятате, че това е било прикрито умишлено.
– Някой просто се е притеснил на политическо ниво, че ще стане скандал, как ще се скараме с американците и се е опитал да потули работата.

Четири години съм бил министър. Всеки ден дежурният по министерство сутрин докладва за инциденти. Военна полиция, при инцидент с военнослужещ или инцидент по време на учение, било то катастрофа, докладва.

Всяко произшествие се докладва на министъра на отбраната – от ПТП на горе. Ако сержантът се скара с друг сержант или двама войници се псували, това не са неща за доклад на министъра. Но от ПТП нагоре, без значение дали има жертва, се докладва задължително на министъра на отбраната.

– В чий интерес е този случай да бъде временно прикрит?
– Някаква криворазбрана партньорщина, да не би да се разсърдят партньорите, ако това излезе на яве. Истината е много проста. Подобни грешки се случват навсякъде, по всякакви учения, с всички армии по света. Това че са били американци и са сбъркали, по никакъв начин не ги застрахова, защото били американци.

Редно е било да се докладва на министъра, той да вземе необходимите мерки и да поиска обяснения от американското военно аташе или от посланика и да не се правят, че за първи път чуват за случая, когато се повдигне въпрос.

И да се питат: „Ами сега как ще кажем, че братята американци са сгрешили. Ау, ще стане скандал“. Покрили са се. Имало е такива случаи, налагало се е да викаме американския посланик. Поставя се въпросът, изяснява се, получават се официални извинения и въпросът е приключен. Примерно, това ако беше свършено на другия ден след инцидента или ден-два след това, ако получиш извинения и ги намериш за удовлетворителни, всичко е наред.

Когато министърът разбере за този инцидент, той може да излезе, а не да се прави на пръднал в рейс, и да каже: „Да, въпросът ми е известен. Извикал съм американския представител, получил съм обяснения и извинения. Всичко е ясно“.

Това е глупостта в ситуацията. Когато си бил твърде дълго време дипломат в Щатите и си ходил на коктейли, не ти е много удобно да им правиш забележка. Вече обаче не си дипломат, а си министър, но всеки сам си преценява как да действа в такива ситуация.

Аз съм действал по друг начин – викам посланик, поставям въпроса, фактите, получаваме след ден-два доклад, поднасят се извинения и въпросът е приключил без жертви и материални щети.

Няма основание за притеснение. Но тук какво се случва. Най-вероятно министърът е напънал военна полиция, защото някой трябва да е виновен и отговорен, да бъде наказан, за да се покаже на обществото, че не си бездействал. Военна полиция е натискала някой на по-ниско ниво да обере калая. На това момче най-вероятно не са му издържали нервите.

Има прокурорско разследване. Не е вярно, че няма. Аз не мога да разбера защо се прави допълнителна проверка на Военна полиция. Да се викат и да се разпитват хората, при положение, че ги разпитва военна прокуратура. Когато Военна прокуратура разследва нещо, Военна полиция е второстепенен орган.

Тя няма нужда да прави паралелно разследване и най-вероятно след като момчето е било разпитвано 6 часа на едно такова разследване, някой е създал паника, че става голям скандал и са решили да покрият този, който не си е свършил работата. Или този който не е докладвал на министъра, или министъра, който се направи, че не е знаел за инцидента. Явно на това момче не са му издържали нервите.

Помня това момче. То е от Пазарджик, минало е през специализация в САЩ и говори английски перфектно. Той и затова е бил на това учение, защото е комуникирал. Добър офицер с качества, които му вещаеха една добра кариера.

Ако допуснем версията за убийство, не вярвам зад него да се крие някой началник. Може да има и други причини. Изнесените факти, в които се твърди, че става въпрос за убийство, е редно да се разследват допълнително. Задължително е. Аз бих поискал допълнително разследване. Не съм запознат с всички факти, защото не съм министър на отбраната.

– Последните данни от социологическите проучвания сочат, че ВМРО има по-голям шанс да влезе сама в следващия парламент, отколкото ако е в коалиция. Имате ли вече яснота как ще се явите на следващите избори?
– Крайно решение не е взето, но съм изложил моето мнение на колегите и на предстоящите форуми ще го коментираме. По Закон трябва да имаме решение на Националния съвет, който е върховния орган, че ние ще участваме на тези избори и да се регистрираме. Предстои ни такова заседание. През юли, август и от началото на септември, до ден днешен правя обиколки из страната на областни конференции.

Настроението на нашите симпатизанти е за самостоятелно участие. Разбира се, има нюанси, но това е преобладаващата част.

Мисля, че е по-правилно, защото аз отчитам като грешка коалицията за изборите през юли и то не толкова грешка с коалицията с НФСБ, колкото тази с ВОЛЯ. Оказва се, че присъствието на ВОЛЯ в тази коалиция отблъсна 40% от нашите избиратели. Те не излязоха да гласуват.

– На миналите избори обявихте, че лидерите на трите партии няма да участват пряко в тях.
– Както виждате, това също не успя да мотивира хората. Те просто смятаха, че коалицията с ВОЛЯ е безпринципна, на фона на това което правеше ВОЛЯ четири години и се упражняваха на наш гръб, много хора не разбраха логиката на подобна коалиция.

– С парламентарните избори идват и президентски. Ще издигнете ли собствен кандидат за президент или ще подкрепите някой от другите кандидати?
– На този етап нямаме решение, но и Началния съвет не е обсъждал този въпрос. Има две преобладаващи настроения. Да се издигне кандидат, който е ярка фигура на ВМРО, която е разпознаваема за нашите избиратели, или да се търси непартиен кандидат, който не е член на нашата политическа формация. Водят се такива разговори.

На кой вариант ще се спрем, е въпрос на обсъждане. Има достатъчно време до 12 октомври.