Писателят Христо Стоянов за интервюто на Слави: Един силикон присвива очи

Понякога си мисля, че е от силикон. Татуиран силикон. Или на силиконов макет във витрина на магазин. Говорът дори не излиза от него, а излиза отвъд него. Откъм гърба. Защото очите му са безизразни вече и не се вижда онова блясъче от четенето. Аутокюто отскоро го няма. Защото те са в Парламента. Господи, колко много си приличат всичките. Едва ли той им пише посланията. Те нямат послания. Надъхани са, но без послания. Но говорят като един – никой няма стил на говорене (простащината не е стил).

Може пък бодигардовете да са прописали. Понякога Той си присвива очите и дълго ги държи присвити. Вероятно понякога си отваря очите, защото не се знае кое действие е по-изразително за него. Но имитира мислене. Присви си очите и ние трябва да разберем, че мисли. Ама като ги отвори виждаш, че няма мисъл в погледа и заради това той пак ги затваря, за да имитира. Добре че е висок, а суверенът му е късоглед. Защото ако суверенът виждаше щеше да надникне в очите му и да разбере, че там няма мисъл.

Не говоря за политическа. Обикновено човек присвива очи когато смята. Колко му излиза влизането в политиката и колко ще му докара в сметката. Оказа се, че влизането в политиката излезе много скъпо- на спонсорите му, на Дубай и Белград, на суверена. Защото суверенът плаща три избори за една година. Защото е късоглед и не може да надникне в очичките му-те от очи са станали очички. Мисля, че скоро сценаристите му ще предложат удължаването на годината с още няколко месеца, за да проведат още няколко избора. Защото от догодина няма да го има и той го знае. И дано не броим заедно с труповете от КОВИД-19 и политическите трупове… Защото суверенът е късоглед, но започва да забелязва. Босите му крака. Неговите са боси, защото така ходи, на суверенът обаче краката обосяват… Защото няма кой да му купи чорапи. Няма и с какво. И като апотеоз на всичко – един час интервю. В което един силикон присвива очи.

A Бойко Василев показа, че журналистиката е с победителите. Но не ги предвижда. Българската журналистика не предвижда победителите. Дори не брои трупове после – защото самата тя се превърна в труп. В суверен на Слави Трифонов. Ами, какво повече. Освен съвет – купете си очила да видите на около два метра от земята как зеят две празни пространства тогава, когато не имитират мислене. И внимавайте да не паднете в тях… Защото падането на българина понякога е нагоре…

Христо Стоянов, писател, Фейсбук