Георги Марков: След 11 юли ни очаква марионетно правителство. Простотията победи българската демокрация!

xl_георги_марков_герб

Изборите за нов парламент чукат на вратата, а България отново е разделена. По традиция политическите сили се замерят с кал и компромати.

45-то НС остана в историята като рекордьор с най кратък живот. Депутатите не можаха да съставят правителство, анализаторите се опасяват, че след 11 юли картината може да бъде същата. Новият парламент обаче няма друг избор и ще трябва да състави правителство. Кой ще е мандатоносителят – това е големият въпрос.

Ситуацията в България сега поразително прилича на положението от старта на демократичните промени. След 30 г. въртене в кръг се върнахме в началото.

Потърсихме за коментар Георги Марков, очевидец и участник в политиката от зората на демокрацията, депутат във ВНС и в 44 НС.

Интервю на Албена БОРИСОВА:

– „Избори до дупка“ – това е ваш призив от зората на демокрацията. Има ли опасност той да се сбъдне сега, 30 г. по-късно, г-н Марков?

– През пролетта на 1991 г. пророкувах „избори до дупка“ на грандиозен митинг пред НДК. И то се случи. Сега ще има избори до дупка. В 45-то НС беше формирано едно мнозинство от 165 депутати от победените партии и то ни натресе белята с машинното гласуване. И хариза властта на Радев.

Получи се един политически карашик от анархокомунисти и неолиберали. Такова нещо в България никога не е имало.

– Кой е този „карашик“, както вие го наричате?

– Той е съставен от една четворица. Киро Язовиро, както аз наричам министъра Кирил Петков. Той е приятел на комунистическото отроче Христо Иванов.

Другият е Бойко Рашков, който ни нарече бивши хора.

Ами Минекян – Велислав Минеков, си позволи да преследва Емил Кошлуков, един политически затворник от преди 1989 г.

Той иска да изчегърта този антикомунистически герой, повел на 2 март 1990 г. най-голямото студентско шествие в Източна Европа.

Четвъртият е здравният министър Стойчо Кацаров, който си позволява да гони видни професори.

С това каре и юмрука на Радев сме обречени на избори до дупка. И на тих държавен преврат.

– Говорите за преврат отдавна. Сега казвате, че сме обречени той да бъде извършен. Има ли преврат или предстои?

-На практика е извършен. След като победените партии не дадоха властта на победителите на изборите. Шоуто свърши. Сега ще трябва да управляват. Изчегъртването и уволненията също свършиха. Американците ги натискат да правят правителство.

Това, което ни чака, е да загубим националната си идентичност – ще клекнем на Северна Македония и ще приемем Истанбулската конвенция.

Искам да кажа едно много важно нещо – служебното

правителство не може да взима решения за Македония.

– „Седесарски шут“ е друг ваш емблематичен израз от началото на демокрацията. Сега кой на кого би шута?

Много шутове имаше през тези 30 г. Сега всички ОФ-та на Сорос искат да бият шута на българската демокрация.

За 31 г. не можахме да си създадем истинска християн-демократическа десница.

– Наскоро казахте, че не сте очаквали да доживеете такова опростачване…

– Думи като „изчегъртане“, „бивши хора“, реториката на доматите, бесилките, ковчезите… Простотията победи българската демокрация. Парламентаризмът в България е под съмнение.

Преди 31 г. слушахме и пеехме песни по митингите. А сега – чалгата на Слави Трифонов. В Унгария, където живея, се чудят как да намерят превод на думата „чалга“. И не могат.

Не се ли върнахме в началото след 30-годишно въртене в кръг – същите скандали, заплахи, емоции?

Несравнимо е. През 1990 г. имаше уникални събития. 200 хил. души се качиха през февруари на мавзолея и скандираха „Мумията – вън“. И изхвърлихме мумията. На 7 юни 1990 г. на Орлов мост бяхме 1 млн. души и пеехме сините песни, а не носехме ковчези. Тогава нямаше жажда за мъст.

На 10 юни 1990 г. ни откраднаха изборите. Цялата власт беше в тях, бяха партия-държава.

Провинцията беше скована от страх. На 11 юни 1990 г. синя София бе настръхнала и гневна. Тази синя София, която на 14 декември 1989 г. подкрепи студентите и свали чл.1 от Живковата Конституция. В центъра на града нямаше балкон без синьото знаме и лъвчето на СДС. Готвехме се за обща политическа стачка и гражданско неподчинение. Студенти окупираха университетите. Пловдив се беше събудил, както Варна и Пиринска Македония.

Трябваше още един митинг на Орлов мост и това щеше да им е краят. Американците ни натиснаха и признахме изборите.

– Какво очаквате след 11 юли?

– Марионетно правителство на новата американска администрация. Заместник-държавният секретар Виктория Нюланд ще иска да го направи. Както знаете, Сорос е спонсор на новата американска администрация.

Това марионетно правителство ще бъде създадено с мандата на партията на Слави Трифонов и в него ще бъдат вкарани хора на Демократична България.

– „Докога така ще я караме“ – се пее в една песен от зората на демокрацията. Докога с компромати и скандали, г-н Марков,

– В близките 10 г. нищо не може да се случи. Няма партия, която да достигне 1 млн. гласове. За Борисов и ГЕРБ това е нормално след дълго управление, все пак има някаква уморa. Ho останалите – какви са?

Няма никаква алтернатива на Борисов в момента. Партиите са рухнали. Няма личност, която да става за премиер. И всичко това се съчета с един безподобен президент, който излезе от ролята си на обединител на нацията.

Бойко Борисов беше последният спасител. Нищо добро не ни чака. ГЕРБ да се стяга за опозиция.

ПИК