Петър Волгин: Бойко Рашков така и не отговори убедително защо е назначил учредител на партията на Васил Божков за началник на кабинета си

Журналистът Петър Волгин заговори за служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков като за съветския чекист Феликс Едмундович Дзержински и започна да му обяснява в ефир защо да не уволнява журналисти. В коментар по БНР водещият каза:

„Хората, заели се с разчистването на Авгиевите обори, трябва да са много внимателни. Или, казано с думите на класика Феликс Едмундович Дзерджински, нужни са „хладен ум, горещо сърце и чисти ръце“. Ако връх вземат емоциите, обидите, нетърпимостта към чуждото мнение, всички добри намерения ще отидат по дяволите. А най-грешното нещо, което може да направи един политик в сегашната напрегната ситуация, е да се сърди на медии и да призовава за уволнения на журналисти. Имам предвид, естествено, нашумелия случай от тази седмица, при който министър Бойко Рашков се разсърди на водещите на сутрешния блок на bTV и ги нарочи за уволнение. Хубаво е, че той се извини за репликата си, но както се казваше в прословутия виц, „лошото чувство остава“.

Да се караш на журналисти е груба политическа грешка. По няколко причини.

Първо, ако политик почне война с медиите, със сигурност ще я загуби. Питайте премиери като Жан Виденов и Иван Костов, които виждаха в медиите врагове, съвсем логично загубиха властта и никога повече не се върнаха в нея. Между другото, една от основните причини, поради които Бойко Борисов се превърна в толкова любим на публиката герой и стана най-дълго управлявалият България премиер в най-новата ни история, беше, че знаеше как да стане симпатичен на журналистите. Не ги навикваше, а ги ухажваше. И те му се отплащаха подобаващо.

Второ, не е редно да използваш ефира на една медия, за да критикуваш друга. Ако журналист ти прави лошо впечатление по време на интервю, кажи го, докато върви разговорът, а не на следващия ден пред друг журналист. Макар че, както вече казах, не е добре изобщо да се ядосваш на журналисти. Каквото и да те питат.

Трето, работата на журналистите е да питат. За всичко. Включително и за това защо си назначил учредител на партията на Васил Божков за началник на кабинета си. Впрочем, във всички интервюта, които даде, министър Рашков така и не отговори убедително на този въпрос.

И, четвърто, нападките срещу журналисти карат публиката да забрави всички важни неща, които си казал.

Ето защо, най-голямата грешка, която желаещите да управляват могат да сторят, е да се сърдят на журналистите. Това никога не свършва добре. За политиците.“