Сестрата на Атанас Скатов с разтърсваща изповед

„Наско винаги обичаше да изпълнява мечтите на хората. Поставяше ги над своите мечти. И приемаше с болезненото чувство за справедливостта и неправдите. Едно огромно сърце. Винаги е казвал че катерейки се, се чувства по близо до Бог, до силата, до това, което е над нас хората“. Това заяви пред БТВ сестрата на загиналия алпинист Атанас Скатов Нели Димитрова.

„Все още опитвам да осъзная случилото се. За мен той е жив с идеите си, с това, което правеше в последните десет години. Наско винаги е бил част от идеята, че доброто е заразно и съм убедена, че и след него делото му ще остане. В началото бе мъката от случилото се. Получих, за съжаление, много обаждания от приятели и роднини, които недоумяваха полемиката защо се е случило. Заради това и, може би, първо съм звучала малко гневно. Не смятам, че след всичко което правеше, трябваше да бъде изпратен така. С търсене на вина в него и такива неща. Много въпроси изникваха“, призна през сълзи Димитрова.

„Наско винаги е вярвал в силите си. Тази вярва идваше най-вече от самата идея за опазване на околната среда и на планетата. Идеята бе не изкачването на върховете, а да се живее природосъобразно. Хората да се замислят, да намалят консумацията си на животинска храна. Като доктор по растителна защита от научна гледна точка той успя да свърже личния си пример на височинен алпинист и работата си, и по този начин да стимулира хората.

Ние винаги сме били в семейството ни вегетарианци. При него, след серия от обстоятелства настъпи и промяната. Той беше голям родолюбец и патриот, и винаги е казвал, че реално промяната в него е дошла, след като направи прехода Ком – Емине. Тогава и започна да иска да реализира и идеята му да изкачва високи върхове, да се натоварва и същевременно да е във вегански режим”, добави сестрата на алпиниста.

Нели Димитрова говори и за това как родителите им са повлияли на нея й брат й.

„Имаме щастието да имаме невероятни родители. Майка и баща, които винаги са ни подкрепяли, давали са ни свободата да се развиваме като личности. От деца са ни давали и свобода, подкрепяли са ни да развиваме идеите си. Момчетата имат много специална връзка с бащите си и за Наско винаги е било много важна, ценно връзката с баща ни.

Като цяло Наско винаги е казвал че катерейки се, се чувства по близо до Бог, до силата, до това, което е над нас хората. Преди време, за месец стана послушник в Рилския манастир. Това го почувства сам и го поиска. Поиска да се посвети за това време на Бог. Със съпруга ми накрая го взехме от манастира, прибирайки се от Германия. Беше си същия, но вече гледаше на живота по-различно. Винаги обичаше да изпълнява мечтите на хората. Поставяше ги над своите мечти. И приемаше с болезненото чувство за справедливост неправдите. Винаги съм се учила от него, въпреки че съм три години по-голяма от него. Надявам се, хората да го запомнят като човек, който се опита и промени света. Това, което много хора ми написаха сме смъртта му: „Наско ни направи по-добри” говори красноречиво за това, какъв човек беше Наско”, заключи тя.