Проф. Константинов: Не беше хубаво да разваляме Великден с избори

Шефът на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов пред „Стандарт“ за датата на парламентарния вот, изборите в условия на COVID пандемия и новите политически играчи, които ще се появят на сцената след 4 април.

– Проф. Константинов, удачно ли бе избрана от президента Радев датата 4 април за парламентарния вот?

– От конституционна гледна точка датата е ОК. То и няма как да е другояче, изборните процедури са ясно разписани в Конституцията. Не е така обаче от гледна точка на българските католици и на българските граждани с арменски произход. За тях на тази дата е Великден. Не беше хубаво да разваляме празника на хората.

Изобщо, има нещо сбъркано с датите, които ни се сервират. Ще припомня, че датата 1 февруари е една от най-тъжните в българската история. Това трябваше да бъде ден за почит към жертвите и за помирение. А не ден за политическа пропаганда. Един народ трябва да почита своите невинно погубени синове и дъщери. Това е мярка за цивилизованост.

– Как ще се гарантира спазването на противоепидемичните мерки, колко души ще бъдат ангажирани за това?

– Ще се извърши ваксинация на членовете на изборната администрация, които пожелаят това. Опасявам се обаче, че поради късното формиране на изборните комисии съгласно разпоредбите на Изборния кодекс, тук може да възникне проблем.

Има изготвен медицински протокол за действията на изборната администрация и на избирателите на 4 и 5 април. След като районните и секционните изборни комисии бъдат назначени, този протокол трябва да стане важна част от процеса на обучение на тези комисии. Изобщо произвеждането на избори по време на пандемия е сложно и отговорно нещо. Дано се справим.

Това означава да запазим здравето и живота на максимален брой български граждани. На 15 март миналата година една голяма европейска държава в аналогична ситуация не се справи и много нейни граждани загинаха.

– Как ще бъде гарантиран вотът на хората под карантина или с Ковид-19?

– Според приетите допълнения към Закона за извънредното положение, за карантинираните лица това може да стане единствено чрез гласуване с мобилни избирателни урни. Имаме опит в това отношение при гласуването на избиратели, които са болни, или имат проблем с придвижването до секциите.

Мисля, че ще се справим. А за болните от ковид-19, които са в болница, ще се разкрият секции на място, като за работа в тях ще бъдат назначавани хора с имунитет. Специални мерки предвиждаме и за работата на изчислителните пунктове към РИК и ЦИК, където се очаква струпване на хора.

– Какво ще се случи с гласовете на българите от чужбина?

– Българите в чужбина ще гласуват така, както и досега. Там, където според Изборния кодекс има разкрити изборни секции и при спазване на здравните правила, въведени в съответните държави към 4 април. В момента тече процес на съгласуване и българската страна общо взето получава съгласие за произвеждане на изборите в редица държави. Е, може би в леко редуциран вариант в сравнение с досегашната практика заради пандемията.

Гласуването в чужбина има значение за затвърждаване на връзките на нашите сънародници в чужбина с родината. Но то има практически нулев електорален ефект. За 9 парламентарни избора от 1991 до 2017 г. с гласовете от чужбина бяха избрани 15 депутати, всичките от ДПС, от общо 2160 депутати в 9 парламента. На последните избори през 2017 г. по този начин бяха избрани точно нула депутати.

Също така е добре да се знае, че българските избиратели в чужбина са под един милион, по-скоро отиват като брой към 900 хиляди. Тяхното конституционно право на глас трябва безусловно да бъде гарантирано.

Във връзка с гласуването в чужбина напоследък много се говори за дистанционното гласуване: по интернет и по пощата. Освен техническите проблеми, тук трябва да се има предвид и това, че според българската Конституция вотът е таен.

При дистанционно гласуване тайна на вота няма и не може да има. Защото не може да се контролира. При дистанционно гласуване от някои изборни райони много от избирателите ще бъдат абсолютно улеснени, защото гласовете им ще бъдат пуснати без тяхно участие.

– Има ли достатъчно време за разяснителна кампания как се провежда вот по време на пандемия? Според Вас кое е основното предизвикателство в случая?

– Проблеми пред кампанията определено ще има, особено за новите политически субекти. Не виждам как ще се правят предизборни митинги и други големи събирания на хора. Надявам се обаче партиите успешно да пренесат предизборната си кампания в мрежата. Но пък има и много хора в България, за които общуването онлайн е проблем.

– Като математик бихте ли прогнозирали как ще се развие ситуацията с ковид-19?

– В началото на пандемията аз и синовете ми, както мнозина мои колеги, разработвахме математически модели за прогнозиране на пандемията. Някои от тях с много добри показатели за времеви хоризонт до два месеца.

В момента обаче не мисля, че разбирам какво се случва с пандемията от ковид-19 и още повече, какво може да се случи. Съмнявам се и дали някой на този свят разбира.

– Как бихте коментирали кандидатурата на президента Радев за втори мандат?

– Всеки, който отговаря на конституционните изисквания и на още някои условия, формулирани в Изборния кодекс, може да се кандидатира за президент. Доколкото знам, сегашният президент отговаря на тези изисквания.

– Очаквате ли съществени промени и обрати на парламентарния вот?

– При трите системни политически партии не очаквам изненади и големи разлики в сравнение с прогнозите на социолозите. По-интересно е какво ще стане с новите политически играчи. Желая успех на всички българи и в частност на българските политици, на които предстоят трудни месеци и години.