Захари Бахаров с първи филм, след като Васил Божков го изостави! Пак искат да го убиват

асен блатечки, захари бахаров

Деян Донков, Захари Бахаров и Асен Блатечки започнаха снимки на исторически филм, посветен на заговора на майор Коста Паница срещу княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов в края на ХIX век.

Стартът на снимките бе даден в навечерието 131-та годишнина от разкриването на опита за убийство на българския монарх на 21 януари 1890 г.

Интересното е, че това е първо завръщане на Захари Бахаров към филомовия жанр, след като актьорът бе изоставен от главния си работодател – забегналият в Дубай бизнесмен Васил Божков.

Режисьор на филма, който е озаглавен „Залог“, е проф. Светослав Овчаров. Деян Донков влиза в ролята на Фердинанд, Захари Бахаров се превъплъщава в Стефан Стамболов, а заговорникът Коста Паница е Асен Блатечки.

Първите снимачни дни бяха в къща край Кокаляне при минус 10 градуса. Във филма участват и други талантливи актьори като Валентин Ганев, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Гергана Плетньова, Иван Савов. Донков и Бахаров публикуваха в социалните мрежи снимки от работния процес, като Захари се оплака от ледените условия на терен.

“Актьорите са изключително въодушевени. Филмът има подкрепата освен на Националния филмов център и на БНТ. Очакваме в началото на февруари да сме готови със снимките, освен ако студът окончателно не ни скове”, шегува се, макар и мръзнейки на терена, режисьорът. Той е автор и на документален филм за Коста Паница, заснет през 1986 г.

Проф. Светослав Овчаров е дългогодишен преподавател във филмовия факултет на НАТФИЗ. Сценарист и режисьор е на 26 документални и шест игрални филма. Повечето от тях са отличавани от престижните международни фестивали в Кайро, Варшава, Москва, Солун, Сао Пауло, Хайфа и др.

Последният му игрален филм е „Врагове“, вдъxновен от действителна иcтоpия от вpемето на Балканската война.

Донков и Бахаров в княжеската карета

Заговорът на Коста Паница е неуспешен и зле организиран опит за военен преврат в Княжество България, извършен под негово ръководство. По това време майор Паница е военен съдия.

Заверата има за цел отстраняване на княз Фердинанд I и министър-председателя Стефан Стамболов, възстановяване на отношенията с Русия и активизиране на българската политика чрез въоръжено въстание в Македония. Заговорниците срещат съвсем ограничено съдействие в армията, но правителството решава да използва случая за шумен пропаганден процес, завършил със смъртна присъда на Паница.

На съдебния процес Коста Паница не отрича подготовката за преврата, но твърди, че това са били само планове, от които се бил отказал след първите неуспехи.

Присъдата срещу него е произнесена на 17 май, а срещу останалите обвиняеми – шест дни по-късно. Паница е осъден на смърт и е разстрелян на 16 юни 1890 г. пред целия офицерски състав на Софийския гарнизон.

Захари Бахаров се оплака, че снимат при минусови температури

Самият Коста Паница е участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878), опълченец-поборник, български офицер, майор. Герой от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война, деец на Македоно-одринското революционно движение, един от строителите на армията на България.

По време на преврата от 9 август 1886 година срещу княз Александър Батенберг застава твърдо на негова страна. Паница е един от главните организатори на контрапреврата. След абдикацията на княза играе важна роля в политиката. Председател е на Военния касационен съд. Привърженик на Стефан Стамболов по време на кризата от 1886 – 1887 година.

След като княз Фердинанд I заема българския престол Паница го смята за узурпатор. В него все повече назрява идеята за организиране на заговор. Коста Паница влиза в конфликт и със Стамболов, поради умерената му политика по македонския въпрос. На 21 януари 1890 година е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стамболов.