Странният случай на амбреажа „Борис Бонев“

борис бонев

Навремето във „Вилхелм Пик“, когато ни качиха да кормуваме на газките, много бях впечатлен, че един педал е по-важен от другите. Амбреажът.

Камионите се карат с двойно амбриране – натискаш го, изключваш от скорост, натискаш го пак, включваш нова скорост. Беше ми голяма мъка да свикна.

За съжаление днес в политиката е два пъти по-голяма мъка, защото много амбреажи бре! При това некачествени.

Като Боре Бонев! Имам чувството, че това пишлеме не знае какво иска, докато някой не го натисне. Лошото е, че не го натискат правилно и той веднъж в една посока, после на друга.

Миналата седмица любимецът на градските лелки ни проглуши ушите, че държавата трябва да върне на Общината басейна „Червено знаме“, за да се погрижи тя за него. Нищо, че същата тази Община върна на министър Кралев друг голям басейн, ведомството да се оправя с него, след като градската управа почти го бе сринала.

Че Боре Бонев се интересува от басейни е похвално! Че иска спортната инфраструктура на София да се възстановява е отлично!

Тъпото е, че дойде нова седмица с нов късмет. И някой така натисна амбреажа Боре Бонев, че той вече не иска всичко онова, за което мечтаеше миналата седмица.

Вчера в Столичния Общински съвет една ненужна и вехта пожарна трябваше да бъде прехвърлена от градската власт на спортната такава. И тя да я включи към стадион „Септември“. Така вече той щеше да разполага с площ, която да позволи реализирането на идеите на концесионера – истинска европейска спортна база. Защото при досегашната площ, дори Господ може да построи само терен с врата и половина и четвърт трибуна на етаж и половина.

И как мислите, че гласува Боре Бонев на това предложение за възстановяване на спортната база в грамаден район, където друга такава няма? ПРОТИВ!

Ей затова не върви нито българската политика, нито българското автомобилостроене. Амбреажите там са негодни, лошо ги натискат, бързо се износват, работа не вършат! Освен на този, който ги натиска.