Слави изтрещя! Сравни Ковид с турското робство

Слави Трифонов с обръщение по случай рождения ден на Христо Ботев.

„Мисля, че ние не разбираме какво става – като оная жаба, дето постепенно ѝ стопляли водата и накрая тя се оказала сварена. Ей така и на нас постепенно ни взимат най-важното. Сега вие сигурно се питате кое ще е това най-важното – парите, имотите, измамените мечти… Не, не е това, според мен“, анализира шоуменът.

Най-важното, което ни взимат според него, била свободата.

„Постепенно ни взимат най-голямото богатство, което имаме,  което забележете, сме извоювали със смъртта на толкова много българи.  Затварят ни, ограничават ни, не можем да ходим на работа, децата не могат да ходят на училище, ако не се ваксинираме, няма да можем да летим и т.н. Дали го разбираме – мисля, че не много. Дали го проумяваме – пак не много“, възмущава се Трифонов.

Ето какво още се казва в обръщението му:

„Добре, уважаеми сънародници, какво е пишело на знамето на Райна Княгиня, нали на това учат децата – „Свобода или смърт!“ Не е пишело свобода или живот. Сега ще си кажете – защо ги казваме тия работи?  Свобода или смърт. Значи, за ония българи тогава свободата е по-важна от живота така е, това е истината. И заради ония българи сега ние сме свободни, имаме свободна държава. Ние сме българи заради ония българи, дето са написали онова на знамето и са го мислили, така са чувствали.

Значи метафорично, ще ви кажа още нещо, че тогава турците са били епидемиологичната обстановка, те са били пандемията, която е завладяла  голяма част от Европа. Значи Ботев с Радецки  е нямало как да слезе на Козлодуй, ако е трябвало да спазва правилата на турския оперативен щаб. А той нали е ходил по къщите да чука за вода, обаче хората не са му отваряли, пък един четник казал: Воеводо и ти  народ си тръгнал да освобождаваш. А тва е, защото Ботев не е знаел, че народът е бил карантиниран тогава. Карантиниран от собствения си страх.

Сега айде ще се направя на малко по-интелигентен. Ще перифразирам Хегел, та Хегел казваше, че хората се стремят основно към две неща – да живеят и да бъдат свободни. Тия, скъпи сънародници, приятели, които избират да живеят, стават роби, а тези, които избират да бъдат свободни, стават господари. Та това ми е мисълта. Да бъдем господари на собствената си съдба. Ние да решаваме, ще си стоим ли в къщи, няма ли да стоим, децата ще ходят ли на училище, няма ли да ходят, ще се ваксинираме ли или няма да се ваксинираме?

Ма те германците живеели затворени и техното правителство и децата им затворили, и всички щели да ги ваксинират. Че те германците знаят ли коя е Райна Княгиня? Чували ли са за Левски, Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов. Свободата е най-важното. Всеки  народ сам да си решава какво мисли за собствената си свобода. Конкретно, ние българите, поглеждайки в нашата си история, имаме  абсолютното основание да бъдем свободни и никой  няма право да ни отнема свободата по какъвто и да било повод.

Точка по въпроса.“