На щастливата стена на изцелените: Благодарим ви, че ни спасихте!

Десетки картички и листа са залепени върху стъклена преграда на COVID отделението на д-р Георгиева в болница “Софиямед”, показват на медиците какво е да изпратиш пациента здрав оттук.

“Благодарим ви, че спасихте тате ТОМИ!!!”

С едно изречение и три удивителни в него 7-годишната Преси и 10-годишният Виктор описват емоцията баща им да си тръгне от COVID отделението здрав.

Още десетки изписани на ръка картички и листа са залепени върху стъклена стена на отделението на д-р Ценка Георгиева в болница “Софиямед”.

Тази преграда разделя живота на две – от едната страна е нормалността, а от другата заразата.

Думите и новогодишните пожелания са най-искрените, които човек може да напише някому. Защото е преминал през неизвестен ад, получил е огромна доза надежда и си е тръгнал, победил COVID.

“…имена не знам, а само блеснали очи, мили думи, забравили умора…” Човекът, описал медиците, които всеки ден влизат по десетки пъти в стаята му, е пропуснал да добави името си, но е оставил едно от най-емоционалните пожелания. Други са добавили номера на стаите и леглата, защото са убедени, че медиците ги помнят най-лесно с лекарствата и манипулациите, които са им правили.

Очите на лекарите, сестрите и санитарките са тези, които пациентите виждат през цялото време. И думите, които чуват през маската – успокоение и надежда .

По начина, по който са облечени екипите, разбираш, че голяма част от тях също са преболедували COVID и са се върнали в отделението да лекуват. Инфекционистът д-р Ценнка Георгиева, която 40 години е в тази професия, е обградена само от млади хор

Повечето са петокурсници от двата медицински университета в София. За двамата обитатели на стая 312, които посрещат Коледа и Нова година в нея, Йоана е името, което обобщава образа на всички момичета и момчета, влезли стотици пъти в стаята им. Усмивка, която се усеща през маската, внимание, усърдие, искрено желание да помогнеш…

Един от най-мълчаливите, но перфектни млади лекари, е д-р Кадир Джамфер. Вероятно скафандарът, който показва, че COVID е подминал ендокринолога от “Софиямед”, е причината за лаконичността. В понеделник, когато екипът изписва поредната семейна двойка, д-р Джамфер подава ръка и пациентката насочва към нея ръката с абокат, мислейки, че следва последна манипулация. Младият лекар всъщност хваща ръката за поздрав – единственият знак през тези 12 дни на лечението, че е щастлив!

“Не знам как да започна – без думи съм. Д-р Георгиева, всички млади бъдещи лекари, сестрички…Не чух укор. В тези дни се моля за вас, които работите всеотдайно, да бъдете здрави…И моля ви, много ви моля, останете в България. Борете се за своите права, останете в своята родина и при своите родители…”

С тези думи друг пациент е описал най-важното, което ще ни остави страшната пандемия – нуждата да отгледаме и запазим българските лекари

Обитателите от стая 312 описват точно това. “Тук разбрахме нещо много важно – колкото и да си информиран за COVID, не подозираш какво правят, с какво темпо и какво огромно натоварване работят медиците в тези отделения. Едно е да си читател и зрител, а съвсем, съвсем друго – пациент!

И написаното във вестниците, и показаното по телевизията трябва да се умножи по хиляди.”

Затова и върху най-щастливата COVID стена в болница “Софиямед” думата “благодарност” е най-използваната.

“Сърдечна благодарност към вас, лекарите с големи сърца, които въпреки преумората и напрежението, на която сте подложени, продължавате да изпълнявате своите хуманни задължения. Бъдете благословени”, пише поредният, преодолял заразата.

Един от тях – Йосиф, благодари на лекарите, че “ги има и са до пациентите”. А за Аничка от 511 стая най-важното е било, че е получила “надежда”, че ще успее да пребори COVID.

Славинка от 312 стая приема лекарите “като ангели”. А друг пациент, благодарейки им, настойчиво ги съветва след целия този лош период “да изтрият от съзнанието си” тези месеци, но да продължат “сърцераздаващо” се да лекуват българите.