Трогателно! Това дете разплака цяла България с думите си към Боян Петров: БЛАГОДАРЯ ТИ ВЕЛИКАНЕ! Винаги ще си в сърцето ми

Последните няколко дни цяла България говори за изчезването на алпиниста Боян Петров и как, макар и при трагичната развръзка, той обедини България, Непал и Китай в търсенето му. Случката провокира емоциите на малки и големи. Вижте какво трогателно писмо, бе изпратено от 16-годишна читателка на 7dnisofia.bg.

Писмо до Боян.. Здравей, Бояне! Не знам от къде да започна и как да опиша мъката и страданието, които изпитвам. Аз съм на 16 години и от малка съм израснала в планината покрай родителите си. На 4 годишна възраст изкачих вр.Мусала, от тогава съм влюбена в планината. Мама и тате ми разказват как от малка съм гледала с огромен интерес филми и постоянно съм питала “Кога отново ще се качим в Рая?”. От тогава мечтая силно и повтарям “Искам да съм като ей тези великани”. Кои великани? Това са хората като теб! Великани! Хора, които ми дават правилната посока в живота, хора които ме мотивират и ме карат да им се възхищавам. Преди 4 години разбрах за теб. Следях всяка твоя стъпка, всяко твое начинание. И всъщност аз не следях всичко, аз го изживявах заедно с теб. Бях заедно там горе, на върха и държах ръката ти! Всеки един момент бях там със сърцето си и с душата си. Знаеш ли, за миг си казвах “той е луд, как ще изкачи 3 върха за толкова кратък период”, но Бояне, истината е, че ти се възхищавах. Ти имаш силата, за която всеки човек мечтае! Ти имаш дух като на звяр в един огромен свят ПЛАНИНАТА. Но, Бояне.. никой не може да се пребори с този звяр. Както казват близките ти “планината те иска за себе си”, а ние сме твърде малки и безсилни, за да се борим с нея! Когато разбрах, че си изчезнал от 3 дни болката ме застигна.. Във всеки един момент си казвах “Той е жив, той е силен, той ще се бори”. Както казваш ти “Природата подлага на изпитание тези, които могат да го понесат “, а аз бях сигурна, че ще го понесеш. И в миг дори не се осъмних, че ще се предадеш и няма никога повече да те видя. Надеждата в мен беше по-силна от всякога. Всяка вечер си лягах и се молех на вселената да те върне. Всяка сутрин ставах и първото ми нещо, което правех е да си включа лаптопа и да видя какво се случва с теб, дали има новини, дали всичко е наред. Вярвах! Молех се от дъното на душата си всичко да се нареди. Не веднъж плаках. Представях си къде и се питах .. Какво ли правиш сега? Как ли се чувстваш? Изпитваш ли страх? Представяш ли си морета, пясък, зелени тревички? Безпомощен ли си? Усещаш ли студените нощи? Усещаш ли подкрепата на целия народ, не само в България, но и по света.. Така минаваше ден след ден до днес, когато всички хора тъгуват за героя си.. Никога няма да приема истината и надеждата в мен винаги ще гори. Аз знам, че ти си някъде там и си щастлив. Не знам дали някога ще разбереш, Бояне.. ти направи чудо на света, ти сплоти един народ, ти стана герой. Герой на кой? Герой на всички българи, мотивация на всички деца и не само с България! Ти стана чудото на света! И искам да ти кажа.. Ще следвам пътя ти и ти ще си този, които ще ме вдъхновява във всяка моя крачка. И, Бояне, не се плаши от мрачните нощи и от празните дни! Те не са страшни, защото ти си там, където винаги си искал да бъдеш! Спи спокойно и не се плаши, аз съм с теб и никога няма да те оставя! Там е най-безопастно, светът е под краката ти, а планината ще се пази, защото ти си част от нея и завинаги ще си в сърцето и! Благодаря ти! Благодаря, че ме вдъхнови! Благодаря, че ми показа какво е да искаш нещо и на го постигнеш с труд и желание! Благодаря ти, ВЕЛИКАНЕ! Винаги ще си в сърцето ми! – А.К