Владимир Каролев с горещи разкрития за затишието за ЧЕЗ и сагата с АЕЦ „Белене“! Какво се случва с ГЕРБ И БСП?

Сагата около строежа на АЕЦ „Белене“ отново е на дневен ред. Икономистът Владимир Каролев даде ексклузивно интервю пред ПИК, в което коментира искането на премиера Борисов за падане на мораториума, потенциалните инвеститори и евентуалното участие на държавата. Пред медията ни той говори и за затишието около сделката за ЧЕЗ.

– Г-н Каролев, как ще коментирате решението на премиера Борисов да внесе в парламента искане за отпадане на мораториума върху АЕЦ „Белене“?

– Премиерът е решил, че правителството ще предложи на парламента отпадане на мораториума. Дали парламентът ще подкрепи това искане вече е друга тема. Все пак аз мисля, че това предложение ще мине, защото и основната опозиционна партия БСП също иска да се рестартира АЕЦ „Белене“.

Ситуацията към днешна дата е следната – има произведена част от реактори, които вече са доставени в България. И с тези реактори нещо трябва да се направи – или трябва да се продадат, или АЕЦ „Белене“ трябва да се построи,

Моето мнение винаги е било, че пазарът трябва да реши какво да се строи – независимо дали става въпрос за ядрена централа, или за нещо друго. И то без никаква държавна подкрепа. Ако се намери инвеститор, който да строи АЕЦ „Белене“ без държавна подкрепа, мисля че това би било добре за България. Но не трябва да има държавна подкрепа под никаква форма – тоест нито да има държавни гаранции, нито да има банково участие от Българската държавна банка, нито да има договор за покупка на енергия, каквито има с някои централи сега.

– Проблем ли ще е разминаването между ГЕРБ и БСП, тъй като социалистите искат задължително и държавата да участва в проекта?

– Да, според мен това е проблем. Аз въобще не мисля, че трябва да има държавно участие. Тук става въпрос за идеология. БСП счита, че държавата е много добър стопанин и трябва да участва в инвестиции, аз мисля, че частниците трябва да инвестират, така че съм против всякакви държавни инвестиции, още повече когато говорим за такъв проект, който ще струва милиарди.

– Той вече струва милиарди…

– Да, но тепърва ще струва още много милиарди. За мен това, което се нарича пазарен тест, е много важно. Пазарният тест означава, когато някой е готов да рискува собствените си пари. И този някой трябва да бъде частен инвеститор. Държавата никога не рискува собствените си пари. Държавните служители рискуват парите на данъкоплатците. Специално за такива проекти трябва да има пазарен тест – някоя частна компания да рискува собствените си пари.

– Има информации за инвеститор от Китай, който е готов да вложи пари в АЕЦ „Белене“. Ще се намери ли инвеститор, който да построи централата?

– Не мога да гадая. За потенциалния инвеститор от Китай се говори по давност. Това е много голяма държавна компания, с голям интерес в енергетиката, включително и в ядрената енергетика. Дали тази компания има финансовите възможности да построи „Белене“, отговорът е: „Да, има“. Дали иска да го направи, концептуално явно иска. Под концептуално имам предвид, че изявяват такъв интерес – няколко пъти идват в България, медиите публикуват техни срещи с министъра на енергетиката и вицепремиера Томислав Дончев, който отговаря за енергетиката. В бъдеще ще разберем дали ще инвестират в централата.

Искам да кажа и нещо много важно. Това че има един потенциален инвеститор, не означава, че трябва да се влезе в разговори веднага с този потенциален инвеститор. Това би неправилно. Правилният подход е, ако парламентът вдигне мораториума, БЕХ трябва да изготви набор от документи, сред които основния информационен меморандум, какво представляват активите, какво представлява евентуалният проект, някакъв коментар за пазара на енергия в България и региона, коментар за правната рамка, задължително да има и в този документ, че не трябва да има никакви държавни гаранции, нито финансови, нито за покупката на ток, за да няма после разминаване. И вече с този информационен меморандум и този пакет от документи да се направи една открита, прозрачна и конкурентна процедура. Така всеки потенциален инвеститор по света ще може да се запознае с пакета от документи и с факта, че се търси инвеститор за съществуващите до момента активи на АЕЦ „Белене“, който да довърши проекта. И вече да се види ще се появят ли въпросните китайци и ще се появят ли и други инвеститори. Дано се появят, за да стане един конкурентен процес.

– АЕЦ „Белене“ е стратегически обект. Ако изграждането се осъществи изцяло на пазарен принцип, ще има ли държавата необходимите инструменти, за да осъществява след това контрол върху този стратегически обект?

– За мен единственият стратегически обект в една държава би трябвало да бъде сигурността на хората и върховенството на закона. Не приемам, че някакъв отрасъл е стратегически, защото частни ядрени централи има по света и не виждам нищо стратегическо в ядрената централа.

От гледна точка на сигурността, имам предвид това, че някой ще построи централа и после ще пречи под някаква форма на българската енергетика, това е нон сенс. Представете си как някой инвестира между 6 и 10 млн. евро, поне толкова се говореше едно време, че ще струва „Белене“, после той какво ще прави с тях? Ще иска да продава ток. Но тока няма да успее да го продава само в България, защото пазарът не е достатъчно голям. Тоест, този, който ще построи централата, ще търси и износ. Не виждам никаква причина държавата нещо да контролира. Няма да има КЕВР, която да определя цените в случая. Ако някой реши да построи централата и след това да я продава на друг, негова е – да я продава. Не виждам проблем в това нещо.

– От думите Ви разбира, че вие сте твърдо против участието на държавата под каквато и да е било форма…

– Точно така.

– А за Вас по-добрият вариант е да се строи тази централа на пазарен принцип или въобще да не се строи?

– Аз съм за всякакви инвестиции, които са направени в държавата на пазарен принцип, защото това е в основата на икономическия растеж. Икономическият растеж става само с повече инвестиции, нищо друго. Ядрена централа ли ще е, завод за копчета ли ще е, казвам го нарочно, защото копчетата са нещо много просто, инвестиция в земеделска земя ли ще е, независимо дали ще е от българин или чужденец, аз ги подкрепям. Но при условие, че се правят само на пазарен принцип, без участие на държавата и без никакви държавни гаранции. Не съм за строежа на „Белене“ просто ей така, защото трябва да се строи…

– През последните седмици се наблюдава затишие около сделката с ЧЕЗ. Вие следите изкъсо процеса. Докъде стигна той?

– Не знам. Разговорите по тази тема са замразени.

– Каква ще е развръзката?

– Аз мисля, че бях казал ясно моето мнение. Тук държавата също няма защо да се меси. Тя има своите контролни функции през КЕВР. Комисията определя тарифите. Този бизнес не е свободен, тоест който и да купи активите на ЧЕЗ, трябва да получи тарифата от регулатора.

Аз изказах своите съмнения, че „Инерком“ може да финансира придобиването на тези активи. Но не съм гадател, това е мое мнение на база на активите, които „Инерком“ има – компанията има малки активи и малък бизнес.

Очевидно, ако тази компания успее да придобие активите, тя ще си намери съдружници.

По-скоро се притеснявам, че в един момент може да стигнем до още един арбитраж – за неправомерна държавна намеса, която е развалила сделката. Притеснявам се да не се стигне дотам.

– Възможен е нов арбитраж срещу страната ни, така ли?

– Да. Компанията „Инерком“, доколкото знам и доколкото съм чел от западните медии и чешката преса, е дала някаква неотменяема банкова гаранция от 5 млн. евро. Ако не осигурят финансирането за сделката, тези 5 млн. евро остават в ЧЕЗ. И „ЧЕЗ Прага“, на база на получените оферти, са избрали „Инерком“ за потенциален инвеститор. Ако обаче компанията не успее да намери средства и не приключи сделката по вина на „Инерком“, ЧЕЗ си остава собственик на активите и като компенсация получава тези 5 млн. евро.

Ако обаче после се докаже в съд, че държавата е попречила да стане сделката, както ЧЕЗ, така и „Инерком“ по международното право може да търси вреди срещу България.

– В момента „Инерком“ се опитва да осигури необходимото финансиране.

– Точно така. И предполагам, че в момента компанията търси съдружници. Няма нужда от никакво разрешение на КЕВР, както и от друг държавен орган, за да се придобият активи на някое дружество, било то и електроразпределително.

Съгласно европейска директива електроразпределителното дружество само пренася тока, а пък електротърговецът продава ток. Няма нужда от държавно разрешение тази сделка да се осъществи. Има нужда Комисията за защита на конкуренцията да види дали има някакво нарушение на конкурентната среда, но и тук не виждам някакъв проблем. Комисията за защита на конкуренцията не би трябвало да има възражения, тъй като няма увеличение на пазарния дял.

Има и съмнения за чистия произход на капитала. Но в момента няма какво да се проверява. Ако се стигне до това, че ЧЕЗ обяви, че е осигурено финансирането и се пристъпва към осъществяване на сделката, тогава вече КЗК трябва да одобри сделката от гледна точка на конкурентна среда и тогава службите трябва да проверят дали има някакви проблеми с произхода на капитала. И ако няма проблеми с произхода на капитала и държавата спре сделката под някаква друга форма, например промени закон, моментално влизаме в арбитраж и съм сигурен, че ще си платим. Но не знам дали ще се стигне дотам, защото не съм сигурен, че има осигурено финансиране.

– Може ли КЕВР да спре сделката при някакво условие, например, ако „Инерком“ заложи активите на дружеството?

– Това е забранено по закон. Те не биха го направили, защото ще си загубят лицензията за продажба и транспортиране на ток. Това няма как да стане.

Източник: ПИК