Ивайло Калфин с горещ коментар: Изобщо няма смисъл да си правим илюзията, че след 6 месеца Балканите ще са различни

Западните Балкани и присъединяването им към ЕС е една от темите, за които България ще работи активно по време на българското председателство на ЕС, пише Nova.bg

Пътят за интеграцията на региона минава през икономиката и транспорта, категорични са експертите.

Освен държавите от региона, обаче вече има и друг геополитически играч, който вече работи за своите интереси.

220 км – толкова е разстоянието между София и Скопие. Разстояние, което с кола се изминава за повече от 3 часа. Време, за което по въздух стигаме до Западна Европа и изминаваме 2000-е км. между София и Париж.

„Всеки, който говори за перспективите на Балканите, би трябвало да се опита да стигне с кола до Подгорица или до Тирана, или до Сараево. И след това вече да започне да обсъжда по-сериозно тези проблеми”, коментира д-р Бисер Банчев от Института по балканистика на БАН.

Транспортният коридор номер 8, за който от десетилетия говорят правителствата на България, Македония и Албания продължава да е само чертеж в тефтерите на политиците. А докато добрите намерения за връзка между Черно и Адриатическо море станат реалност, шофьорите в региона ще продължат да чупят колите си по второкласните пътища.

„18 години от началото на 21 век сме, още нямаме качествени пътища между едната и другата страна”, коментира Стоян Антов, бивш председател на Собранието на Македония.

Македонците очакват с магистрала пътуването между София и Скопие да се съкрати на 2 часа. Искат и да могат да стигат от по-бързо от Щип до Сандански и от Струмица до Петрич.

„Доколкото знам ще се прави железопътният път, което е много добре, ако се направи”, коментира още Стоян Антов.

Счупеният часовник на жп гарата в Скопие е друга метафора за спрялото време.

За първи път за жп линия между Скопие и София се заговаря по време на Първата световна война. По време на Втората световна война линията е построена на 90%. А, 100 години след първоначалната идея все още няма жп връзка между Македония и България.

За строежа на пътища – железопътни и асфалтови, от значение са парите на Европа. Кандидатките за ЕС Македония и Албания може да ползват предприсъединителните фондове на Съюза. А ние да изградим липсващата връзка с пари от кохезионните фондове. Политиците на Балканите са наясно – икономиката и транспортът са най-лесният път, по който може да се преодолее изоставането на Западните Балкани. Знаят го и стратегическите играчи, които движат голямата геополитика и не губят време.

„Китайци строят магистрала в Черна гора. Строят и жп линия в Македония и в Сърбия, в Гърция. Значи оказва се, че в Далечният изток по-добре прецениха възможностите на Балканите и по-бързо реагираха”, коментира д-р Бисер Банчев.

Проблем за България може да се окаже фактът, че оставаме встрани от коридора, за който работят китайците.

„Големите им транспортни планове са свързани с маршрута: Пирея-Македония-Сърбия-Будапеща”, обясни д-р Банчев.

Ивайло Калфин, един от бившите външни министри на България, казва, че перспективата за свързаността на Европа със Западните Балкани не се повдига за първи  път. Но заради различни причини всички досегашни опити са се проваляли.

„Няма изобщо смисъл да си правим илюзията, че след 6 месеца Балканите изобщо ще са различни. Но оттук нататък е важно България да запази активността си и след като приключи председателството”, заяви Ивайло Калфин.

Дългосрочната перспектива означава да работим заедно с австрийците и румънците, които ще председателствата Съвет на ЕС след нас, за да се ангажира Брюксел по-активно с темата за Западните Балкани.

И докато ние упражняваме натиск върху евробюрократите, първият председател на македонския парламент, се надява македонското общество да продължи да държи отговорни по въпроса своите политици.

От 2013 година македонците пътуват в ЕС без визи, но нямат право да работят там. За това решават проблема като кандидатстват за гражданство в страни от Съюза.

Според Ивайло Калфин всяка евентуална дата за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС ще е спекулация.

„Жан-Клод Юнкер каза, че вижда Македония през 2025 г. член на ЕС. Защо? Никой не знае. Но при всички случаи той поставя след мандата си. Между подаването на молба за членство и членството минават над 10 години”, припомни Калфин.

Ветеранът на македонската политика Стоян Андов казва, че в подготвителната си фаза за ЕС Македония е толкова ефективна, колкото е била България.

Изследователят на Балканите Бисер Банчев казва, че моментът е уникален, защото на фона на проблемите с бюджета си, Brexit и мигрантите ЕС за първи път от години поставя на дневен ред темата за Западните Балкани.