Всеки левскар трябва да прочете това интервю на Мъри Стоилов! За да разбере как го лъжат на „Герена“

Станимир Стоилов даде ексклузивно интервю за вестник „24 часа“. Препечатваме тази част от него, която се отнася за Левски.

Всеки, който милее за този отбор, трябва да го прочете! За да разбере как го лъжат!

– При всяка раздяла има тъга. Кога ви беше по-тежко – когато напускахте “Левски” или когато напускате “Астана”?

– От “Астана” си тръгвам с радост – с перфектно усещане към всички ръководители, колеги. Повече от радостен съм. Няма никаква тъга. В очите ми се чете единствено радостта от свършеното. От “Левски” си тръгнах изключително наранен заради това, че ангажиментите, които бях поел, през последната година ги свърших успешно. Дори планът беше преизпълнен. Аз обичам да се знае какво трябва да се прави, а
не само да говорим
празни приказки
Тогава отборът ми беше млад и добър. Очакванията ми бяха този отбор да стигне по-далече от стария отбор, който беше великолепен. В младите имаше талант, имаше добавена стойност и наистина очаквах да надминат предишния по успехи. Затова болката ми беше ужасна. Отгледах малко дете, което израстваше. На първата тренировка бяхме 18 души, с 6-има юноши, без трансфери. А иначе за 4 години, ако сме изхарчили 20 милиона, сме направили така, че да се изкарат 50. Защото футболът е и бизнес. Само че се намериха “по-умни” и “по-достойни” хора от нас, които прекратиха всичко. Като разсъждавах след време, вече не ме беше яд, че всичко това за нас приключи, но просто трябваше да се намерят точните хора, които да продължат този проект. Не искам изобщо да говоря докъде стигна “Левски”. Но няма как всеки, който идва, да си мисли, че нищо досега не е правено и всичко трябва да започне наново и от него. Е, докарахме го дотам, че
да станем
за пълен резил
Сега дойде мой приятел левскар и ми каза една приказка, от която първо ти става смешно, а след това десетократно по-болно и тежко – че сегашното младо поколение от левскари в следващите 10-12 години ще си говори: “Помните ли как бихме “Верея” и отидохме да играем в Европа?” Някой би се засмял, но мен ме заболя много. Защото всички левскари искаме отборът да играе футбол, стадионът да е пълен, хората да се радват.

– Защо не се получи?

– За съжаление, през годините, за да се услужи на някои от лидерите, много футболисти – включително мои колеги и приятели, бяха опорочени за футбола. Вместо да им се помогне да израснат, се помогна да натрупат негативизъм от хората. Причината е, че се изневери на основната идея – да се служи в името на “Левски”. Колко левскари само опорочиха. И в моя отбор имаше прекрасни момчета, които можеха да станат и прекрасни ръководители. Още преди години и Наско Сираков споделяше идеите, че след време трябва на всички левскари да се намери място в клуба. Кой президент, кой спортен директор, кой треньор, кой шеф на международен отдел – на всеки според качествата да му се намери точното място. А не просто да хвърляме някого, а след три месеца да ни е неудобен и да го сменяме и изхвърляме. Моите футболисти
можеха да помогнат
много на “Левски”
Но трябваше някой да ги насочи – да ги постави на правилните места и да растат заедно с клуба. Но на външен натиск никой не може да издържи, още повече на вътрешен. Защото натискът е вътрешен.

– Имате ли предложения от български клубове в момента?

– Нямам и нямам намерение да разглеждам в момента. В България, ако има клубно предложение, за мен оттук нататък има само един отбор и това е ясно. Ако работя, ще работя само в “Левски”. Нямам намерение да си губя времето в обяснения и да си хабя нервите. Един клуб ми е на сърцето. И ако някога преценя, че трябва да се върна в България, и ако, естествено, имам и предложение – това ще е “Левски”. Но на този етап това е немислимо. След като ме съдят и отричат собствения си подпис и печат, ще е напълно нагло дори да има разговор по тази тема. И за да я завърша, ще кажа следното – в последните години Станимир Стоилов е бил канен в “Левски” няколко пъти, винаги когато не може да приеме. Когато има отбор, когато има договор. Когато Станимир Стоилов е бил свободен, винаги отсреща се е чувало: “Ама то не може.” Аз поставям условия. Тези условия не са за мен, а как “Левски” да се развие и да стане печеливш клуб. Компромиси в работата не правя. Не искам да се провалям. И
най-важното –
не искам да лъжа хората
Затова искам да съм властелин на ситуацията и да работя с хората, които могат да помогнат. А сега от угаждане на приятели вижте докъде стигнахме.

– Може би някоя от поканите за треньор е била и в момент, когато е трябвало да опростявате стари задължения към вас. Как се стигна и до ситуацията, която споменахте – “Левски” да съди една от най-големите си емблеми?

– Това е от ситуация отпреди 3 месеца. Честно казано – финансово това дори не ме и интересува, но моралният аспект е много важен. Ако спечеля, съм си приготвил различни каузи – за деца, основно за футбола, за фенове. Но ако не спечеля, също ще съм щастлив. Защото ще се окаже, че съдебната система в държавата ни е напълно новаторска – ако обяви собствен подпис и печат, че не съществуват. Тази тема всъщност не е водеща. Важно е клубът възможно най-скоро да стъпи на стабилна основа, да започне да играе футбол и да започнем да ходим да гледаме мачове.