Само в 7DniSofia.bg

Най-после ред в София! Небостъргачите ще са само в две зони на столицата

София Небе Строеж Времето Улица

Главният архитект на София Здравко Здравков  поиска  да се регламентира строителството в столицата, като бъдат обособени само две  зони с високо строителство. Това става ясно от проекта  за изменение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община, който миналата седмица беше предоставен на общинските съветници и вече е внесен  за гласуване  в Народното събрание. Целта на разработените от  дирекция „Архитектура и градоустройство“  е да се създаде многофункционалност в града, където динамиката на строителство е  изключително силна. Според главния архитект  тенденцията за създаване на градове спални вече отиде в  миналото.  А този модел генерирал  паразитен трафик – всекидневни пътувания от работата към дома и обратно, към местата за забавление и обратно и т.н., коментира вестник Банкеръ.

С новите текстове се въвеждат ограничения за височината на новите сгради в София – в зоните, където сега липсват такива  (например смесените многофункционални зони – СМФ).Затварят се и възможностите да се използва комбинацията от СМФ + чл. 27, ал. 3 от ЗУТ (за ъглови имоти). Този прийом досега беше използван, за да се постигнат  неограничени параметри за плътност и интензивност на застрояваните имоти. Това според Здравков води до претоварване на територията и въвежда параметри, които са много по-високи от заложените в Общия устройствен план.

В проекта е предвидено  в  историческия център на София максималната кота  да  бъде 50 м, с изключение на бъдещото застрояване в новия делови център около бул. „Тодор Александров“. Тези параметри обаче също са доста завишени и едва ли ще ни доближат до старите европейски столици, като се има  предвид, че в центъра на Париж например има ограничение за тази кота – да е  до 18 метра.

Както самият арх. Здравков обясни по време на „Форум ГРАДЪТ 2017“, в централната зона на Мюнхен сградите не може да са по-високи от градската катедрала „Фрауенкирхе“ (с височина 37 м), подобни са правилата и в Кьолн. Главният архитект припомни и регламентите, съществували в София през 1934-а – максималната кота  в центъра тогава е била до 20 метра. Тези правила са работили добре и са създали една прекрасна градска среда, за разлика от сегашния Общ устройствен план, който Здравков  оприличи  на перфорирана пита (заради многото СМФ зони),  който дава възможност да се появяват сгради, създаващи проблеми.

Централната градска част включва територията, попадаща в границите от предгаровия площад на Централната гара, на запад по бул. „Княгиня Мария Луиза“ до ул. „Опълченска“, по ул. „Опълченска“ на юг до бул. „Сливница“, по бул. „Сливница“ на запад до бул. „Инж. Иван Иванов“, по бул. „Инж. Иван Иванов“ на юг до ул. „Пиротска“, по ул. „Пиротска“ на запад до бул. „Константин Величков“, по бул. „Константин Величков“ на юг до бул. „Александър Стамболийски“, по бул. „Ал. Стамболийски“ на изток до бул. „Пенчо Славейков“, по бул. „Пенчо Славейков“ (проектно и съществуващо трасе) на югоизток до бул. „Витоша“, по бул. „Витоша“ на югозапад до бул. „България“, по бул. „България“ на изток до бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ на изток, североизток и север до бул. „Ген. Данаил Николаев“, по бул. „Ген. Данаил Николаев“ (съществуващо и проектно трасе) на запад до предгаровия площад на Централната гара.

За в бъдеще високи сгради в София ще бъдат позволени на две  места- по протежение на бул. „Цариградско шосе“ след 7-и километър – покрай Околовръстното шосе в района на жк „Люлин“ (планира се метрото да бъде продължено дотам) и край бул. „Тодор Александров“. Идеята е тези зони да се напълнят с целия микс от функции – жилищни и обществени, за да не се превърнат в Дефанс  (прочутата офис зона в северозападната част на Париж), която „умира“ след 19 ч. вечерта.

Създаването на еднотипни високи сгради в София би предизвикало нов паразитен трафик.

„Очевидно нещата по бул. „Тодор Александров“ не се случват, защото чисто исторически хората харесват повече бул. „Александър Стамболийски“, който е с по-човешки мащаб. Зоната на „Тодор Александров“ е с огромен потенциал за развитие, но бе обезличена от транзитния трафик, който минава през булеварда. Задачата ни тук вече е да намерим правилния начин за трансформиране на „Тодор Александров“ от градска магистрала в приятна, човешка улица и да създадем възможност за връщане на хората и бизнеса там“, поясни още Здравков. И добави, че имотите по бул. „Ал. Стамболийски“ са по-скъпи от тези по „Тодор Александров“.

Новият делови център на София около бул. „Тодор Александров“ се споменава на две места в текста на промените в Закона за застрояването на столицата. Най-общо това са кварталите (в градоустройствен смисъл) между бул. „Константин Величков на запад, бул. „Пиротска“ на север, бул. „Александър Стамболийски на юг и бул. „Витоша“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ на изток (в частта между бул. „Христо Ботев“ и ЦУМ  – зоната е по-голяма в северна и в южна посока).

В  приложението към чл.3, ал.2 се казва, че кота корниз за имотите в тази зона ще е без ограничение. Но от предложените изменения в самия закон става ясно, че ограничения във височината все пак ще има. Най-важният нов текст е, че: „застрояването в УПИ с лице към първостепенната улична мрежа от II и III клас в устройствената зона на новия делови център се осъществява въз основа на подробни устройствени планове, изготвени на базата на обемно-устройствени проучвания в обхват, минимум колкото  лицето на един квартал“.

Тук е мястото да припомним, че в  края на 2016-а  Столичният общински съвет прие обемноустройствено проучване, нов ПУП и специфични правила и нормативи за територията около бул. „Тодор Александров“  (между ул. „Опълченска“ и бул. „Константин Величков“). От тях става ясно, че най-високите сгради по протежение на булеварда засега се планира да са високи  около 130 метра.

В южните квартали ще се  въведе  ограничение за кота корниз (бел. ред. – максималната височина на застрояването до 75 метра) то ще важи за тези зони, в които не са посочени максималните стойности за кота корниз на сградите в приложението по чл. 3, ал. 2. Целта на тази мярка е да се запазят визуалните коридори към планината Витоша, както  препоръчват в доклада си за София  датският урбанист Ян Геел и екипът му. Рестрикцията ще се отнася за територията, заключена между бул. „Цар Борис III“, бул. „Пенчо Славейков“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, бул. „Драган Цанков“, ул. „Проф. Марко Семов“, бул. „Андрей Сахаров“, бул. „Александър Малинов“ и Южната дъга на Околовръстното шосе. На практика това означава, че ще се забрани строителството на небостъргачи в почти всички южни квартали на София – „Лозенец“, „Изгрев“, „Дианабад“, Студентски град, „Младост 1“, „Младост 2“, „Малинова долина“, „Витоша“, „Кръстова вада“, „Манастирски ливади“, „Бъкстон“, „Борово“, „Красно село“, „Бели брези“, „Стрелбище“, „Гоце Делчев“, „Хиподрума“, „Иван Вазов“. В тези райони максималната височина ще е 22-25 етажа.

За северните и западните квартали на столицата се въвежда ограничение за кота корниз до 125 метра. Това ще се отнася за територията, ограничена от централната градска част,  бул. „Цар Борис III“, софийския околовръстен път, северна строителна граница на София, източна строителна граница на София, софийския околовръстен път, бул. „Александър Малинов“, ул. „Андрей Сахаров“, ул. „Проф. Марко Семов“, бул. „Св. Климент Охридски“, бул. „Драган Цанков“.

За кварталите от Подвитошката яка („Бояна“, „Драгалевци“ и „Симеоново“ ) се въвежда ограничение за кота корниз до 15 метра. За повечето имоти там и сега най-често се прилагат максималните стойности за височината на новите сгради  между 10 и 15 метра. Новото ограничение ще се отнася за зоните за обществено обслужване и за смесените многофункционални зони на територията на тези квартали.

Главният архитект на София не е поддръжник на строителството в периферните зони на столицата. Според него създаване на комплекси по периферията е отживелица. Мащабните проекти в крайградските райони водели  до увеличение на трафика. Затова инвеститорите трябва да се насочат към местата, които са обезпечени с градски транспорт. Целта на предложения проект била  София да не се разпилява, а да се събере в рамките на компактния град. Според арх.Здравков  има огромен потенциал за развитие в самия град.

Според него бившите индустриални зони, военни поделения и жп терени са възможност да се направи модерно градоустройство, тъй като те са обезпечени с инфраструктура. Ориентацията на застрояването към северните територии също беше определено като  чудесна идея, която обаче засега не се случва, защото още не са изградени връзките със Северната скоростна тангента и другите напречни връзки.

Към създаването на  комплекси по периферията на града  може да се пристъпи  едва когато те се обезпечат с транспортни връзки и с градски транспорт.  Здравков  даде пример с нов планиран комплекс с къщи до село  Плана, който се очаква значително да натовари пътя от и към Бистрица.

Освен всички тези регламенти се предвижда  и изработване на наредба за дизайна на градската среда, в която ще се изработи система от стандарти за регламентиране на изискванията към фасадите, към градското обзавеждане, към елементите на средата.

loading...

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

loading...