Пеевски и Цонев искат да сипят с новия си закон по една мента на всички и да организират вторично разграбване на КТБ

Фалшива новина, тъп виц или просто българска реалност?! След като авангардният законотворчески дует Делян Пеевски – Йордан Цонев оправи офшорките и намали административнита тежест, в комплект с колегата си Хамид Хамид, ще бори грабежа на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Депутатското трио от ДПС обяви инициативата си чрез Цонев преди седмица с анонса, че целта на предложените поправки в Закона за банковата несъстоятелност е да бъде осветено вторичното разграбване и да върне на държавата тези активи – „поне тези, които може да се върнат, защото те вторично се разграбват от същите хора, които участват в това разграбване“.

Цонев заяви, че това бил отговорът на Пеевски дали участва в този процес. „С Делян Пеевски пишем закон, чрез който да се разкрие истинският грабител на КТБ и да се освети процесът. Това би бил и силен защитен ход – кой прави закон срещу себе си? Точно това е начинът да докаже, че няма нищо общо с тази история – като напише закон. Той е положил досега всички усилия да се разкрие всичко по грабежа на КТБ. И на него, и на нас ни омръзна от фалшивите новини, че Пеевски е участвал във вторичното разграбване на КТБ“, увери Цонев. И поясни, че за липсата на медийни изяви от страна на Пеевски са виновни медиите.

Сега Цонев, който само преди три месеца обяви, че бюджетът не загуби, а спечели от фалита на КТБ, надгради с призив да бъдат наблюдавани внимателно реакциите на другите парламентарни сили, „защото по това ще разберем кой реално иска разграбените активи да бъдат върнати на държавата“. Версията, че Пеевски има дебел пръст в грабежа, Цонев окачестви като „манипулации и фалшификации“, тъй като преуспелият млад мъж не бил официално част от управлението на КТБ.

Той не коментира обаче друга версия – че законодателният им шпагат има съвсем други и на практика обратни цели. Едната – да бъдат придобити апетитни активи, които остават под контрола на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Другата – да бъде спасен на пожар имиджът на противниците му с оглед заведеното от него в САЩ дело по закона „Магнитски“ и очакваното решение на арбитражния съд във Вашингтон по иска на Оманския фонд. С него един от основните акционери в КТБ претендира за обезщетение в размер на повече от 150 млн. евро, с което България да покрие загубата на отнетите му активи.

Корпулентният депутат излезе на свой ред с позиция, в която хвърли очаквано вината за грабежа както на „порочния пирамидален модел на функциониране на банката, реализиран от Цветан Василев и неговото обкръжение, така и на създадената след затварянето на банката престъпна организация за отклоняване на активите“. Според Пеевски обществото било заливано от „фалшиви новини, неверни факти и инсинуации“, а „политици и псевдофинансови анализатори“ не назовавали истинския проблем – че имуществото, закупено с пари от КТБ, не може да стигне до масата на несъстоятелността.

Другият акцент в позицията на Делян Пеевски е, че вторичният грабеж станал възможен заради квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчева, които прокуратурата разследва за умишлена безстопанственост в особено големи размери. В тон с държавното обвинение Пеевски смята, че именно те са проспали вълната от цесии и прихващания, с които кредитори и вложители целяха да спасят част от вземанията си към КТБ, а длъжници – да намалят своите дългове.

В мотивите към проекта тези сделки са приравнени на вторичен грабеж, при който се формират вземания в полза на новорегистрирани дружества с минимален капитал, които на свой ред предявяват това вземане към дружество с активи, с произход от КТБ. Това позволявало активи за стотици милиони лева да преминат в собственост на физически лица, кухи дружества и офшорни фирми, без срещу това да са постъпили пари в масата на несъстоятелността.

Законопроектът предвижда обезсилване както на цесиите и прихващанията в размер на 850 млн. лв., направени по време на квестурата, така и на заличените обезпечения по погасените с тях кредити. Последното можело да стане, само ако вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане. Предложено е още да бъдат обявени за нищожни обезпеченията, учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката от момента на поставянето й под особен надзор до момента на започване осребряване на имуществото. За недействително пък трябва да бъде обявено всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на обявяване под особен надзор.

Защо Пеевски и Цонев не предложиха всичко това по времето на квестурата, когато ДПС беше на власт, е въпрос риторичен. Сегашната акция от типа „След дъжд – качулка“ е толкова нелепа, че дори не си струва да бъде коментирана. Струва си обаче да припомним на законотворците някои азбучни истини в правото, за да изясним дали законопроектът е за борба срещу вторичното разграбване на КТБ или за вторичното му регламентиране.

Не може, когато ти хрумне и както ти отърва, да въвеждаш законодателство с обратна сила, като обявяваш за недействителни разрешени от закона сделки. Нито пък може да възстановяваш ей така валидно учредени обезпечения, понеже не ти изнася в чия полза е заличаването им. Предвиждат ли вносителите бъдещите искове срещу държавата за отнемането на това имущество? А ако част от активите на КТБ бъдат все пак върнати в масата на несъстоятелността, на кого ще бъдат продадени след това и на каква цена?

ВЕСТНИК БАНКЕР