Респект! Този футболен шеф обяви на феновете на отбора, че има рак и ще умре преди края на сезона! Затова им пожела…

Във вторник вечер футболният свят гледаше към Шампионската лига, но в град Барнзли се играеше един мач с по-особено значение.

Не че Купата на лигата е основна цел за сезона пред Барнзли и Дарби Каунти, но това 3:2 за домакините изпрати у дома феновете широко усмихнати. Те знаеха, че един човек приема с по-висок градус на емоциите всеки успех на „червените“ от стадион „Оукуел“.

Преди мача, в програмката феновете прочетоха ужасно силни думи и мачът стана изведнъж дваж по-важен.

Патрик Крайн, собственикът на клуба, се обърна към тях с открито писмо от страниците на книжката за мача с Дарби.

Той е в управата от 2003-а, а придоби собствеността през 2004-а. На 66 години е и животът му е свързан с Барнзли, но от него не остава много – няма шанс срещу рака, който го превзема отвътре от 3 години. Милионите му дойдоха от софтуерен бизнес, но сърцето му е отдадено на отбора от „Оукуел“.

Ето ги думите, които разтрепериха стадиона преди мача във вторник.

„Добър вечер и добре дошли на „Оукуел“.

Аз живея подарено време, не ми остава много. Живея в болка, но да живееш е пак много по-добре от алтернативата.

Ракът е коварен, безмилостен и изяждащ. Призовавам всеки от вас да си прави редовни прегледи, за да го спре, преди да се е появил.

Последните месеци ми дадоха ясна представа за нещата, които са наистина важни в живота ми. Доста време от него съм прекарал, преследвайки цели, които нямат никакъв смисъл. Семейството ми винаги е било важно, но е трябвало да отделя много повече време да им го казвам и показвам.

Сега го правя. И това ме радва. Разбира се, моят футболен клуб е много важен за мен също, а и имам късмета семейството ми да споделя моята любов към Барнзли.

Откакто станах собственик, аз давах възможност на други хора да движат нещата в клуба, страхувайки се, че не знам достатъчно за футбола и това как да спечеля уважението на „футболните хора“.

Но по ирония на съдбата, ние изживяхме заедно един от най-успешните си периоди в историята, през тези 13 години. Стигнахме два пъти до „Уембли“ и печелихме там.

Скоро аз ще разкажа и тайните на това как го постигнахме. Целият клуб заедно, като един, плюс феновете с нас… Това бе основното.

Не знам дали някога ше успеем да постигнем такава степен на задружност. Феновете бяха ключови, с тяхното толерантно поведение, търпение, невероятна подкрепа.

Много неща исках да постигна като собственик на този фантастичен клуб, преди времето ми да изтече и да дойде Grim Reaper (онзи с косата, описание на смъртта – б.а.). Исках, разбира се, да върна клуба във Висшата лига. Както и да направим някои подобрения по Западната трибуна, това култово място за привържениците ни.

Исках да събера отново в музея на клуба всички медали от играчите, спечелили за Барнзли Купата на ФА през 1912 г., но се провалих. Успях да издиря и откупя само пет.

Много хора разбират, че аз бях предпазлив в ръководенето на клуба, като, с обичайната си грубост и липса на толерантност, интернет бе особено активен. Но това, което ми даваше сили, бяха добротата и разбирането на феновете, показвани ми редовно.

Хората не се срамуват да дойдат при мен и да кажат, че оценяват усилията на мен и екипа ми. Получавам купища писма от фенове, които искат да споделят с мен спомени, мечти, визия за клуба.

Благодаря ви на всички!

ИЗТОЧНИК: sportinglife