Динко Вълев: Карам си танка и не ме е*е! Ще намеря тоя Миленко и ще го…

Динко Вълев, прочул се като Ловеца на хора, вече е на свобода след 72 часа престой в ареста. Той бе задържан по жалба от свой бизнес партньор, който твърдеше, че е бит и ограбен. В крайна сметка Вълев бе освободен, а пострадалият си оттегли жалбата, като призна, че Динко не го е бил. Това бе пореден скандал, в който Вълев се замеси през последните седмици. За ареста, побоите и договора за добросъседство между България и Македония той разговаря с „България Днес“

– Господин Вълев, пуснаха ви на свобода точно преди подписването на договора за добросъседство между България и Македония. С какви чувства посрещате това историческо събитие?
– Новият премиер на Македония е много хубав човек и го уважавам. Подкрепят решението за добри отношения за разлика от оня Миленко, който пак се изказва неподготвен.
– Отдавна имате търкания с въпросния спортен журналист, особено след като потроши българската паметна плоча с чук. Още ли сте му ядосан?
– Кой е тоя Миленко, бе? Той е никой да си дава мнението. Когато на Миленко хората управляваха Македония, тогава той можеше да казва какво да става и се чувстваше безнаказан. Затова си позволи да руши паметници. Сега няма право на глас, а и нищо не разбира. Само не разбрах как той стана известен с това, че непрекъснато прави нещо лошо и хора македонци и българи да се мразят. Кой му слушаше мнението, преди да започне да вреди и да говори лошо за България? Никой не го познаваше. Счупи една плоча и взе да си дава мнението. Всички големи разбирачи станаха. Като е голям журналист и дипломат, що счупи паметник на културата? Повечето знаят, че той подкрепяше предишното правителство и сега атакува хората, които искат да дръпнат Македония напред. Сега управлява млад, разумен човек, бивш кмет на Струмица и той вече няма глас и пак се заяде с България.
– Отказахте ли се от срещата си с него?
– Да, ще се срещна с него и ще му оставя незабравими спомени от срещата. Приготвил съм му подарък. А плочата, която той потроши, ще я сложа. Щом на управляващите им е трудно, за мен е лесно. Ще я поставя отново. Дали печеля, дали губя, ще го направя за България. Плочата си е подарък към договора за добросъседство и ще я има, независимо какво ще ми се случи. Хората ги оценяват и без това, след като ги няма вече на тоя свят.
– Напоследък често се озовавате в ареста, доста сигнали за насилие са подадени срещу вас. На какво се дължи това?
– Ако съм виновен, да ме осъдят. Полицаите си гледат тяхната работа, пазят си хляба, ако трябва, влизам в затвора!
– Как ще запомните трите дни в ареста?
– С това, че не беше правилно да ме задържат, без да си проверят добре информацията и човека, който им я дава. Оплакалият се е един долен измамник, който искаше да ми бръкне в джоба и да ми вземе парите, без да ми даде стоката. За един шамар и един телефон от 89 лева ме държаха три дни, а наркопласьори и оръжейници ги пускат веднага. Разочарован съм.
– Как беше вътре?
– Като в клетка бях. Кофти.
– Беше ли урок?
– Нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни! Искат да ме изкарат лошия може би, защото си казвам каквото мисля. Когато човек има повече последователи, той започва да има и власт. Имам над 180 хиляди последователи в социалните мрежи. Истински хора, а не роботи. Това би могло да е причина, защото отказах и да вляза в политиката.
– Искате ли да сте управляващ – да сте президент или министър-председател?
– Времето ще покаже, засега нямам такива амбиции. Както обичам да казвам: имам си бизнес, който без мен няма да върти колелото. Не мога да го оставя лесно. Засега нямам намерения да се занимавам с политика, ама знаеш ли… Никога не съм си мислил и че е възможно да ме закопчаят заради човек, който се опитва да ме измами, при условие че съм редовен в плащанията си на данъци, в отношенията си с държавата. Този измекяр ме въртеше по цял ден по телефона, криеше се, обиждаше ме, лазеше ми по нервите… не знам друг на мое място как би постъпил.
– Какво се случва с любимите ви машини – хеликоптер, танк?
– Вече не се хваля, защото много хора завидяха и взеха да говорят глупости по мой адрес. Иначе какво лошо има – возя се на танка си, защото мога да си позволя да си го зареждам. Карам си и не ме е*е. Гори по 120 литра на час, голям звяр е. Не виждам какво лошо правя на някой.
– Имате ли си герой от българската история или съвремието, на когото подражаваш или те вдъхновява?
– Разбира се, че Христо Ботев! Но най ми е на сърце Капитан Петко войвода. Него турците не го убиват в толкова рискови ситуации, препятствия, трудни моменти и накрая българите му виждат сметката.
– Май сте загубили вяра в българите напоследък?
– Много! Разочарован съм. Може да съм избухлив, да съм по-рязък, да говоря без термини и високопарни фази, но поне съм честен. За жалост българите все гледат да те обидят, да те осмеят, да те измамят. Гледам ги как се радват на ареста ми и дават акъл, ама пред мен всичките мълчат. Но ще им кажа: Има по-големи престъпници, направили повече от това да ударят един шамар на някой, който си го е заслужил. Не виждам какво толкова съм направил, като съм защитил моралните си ценности.
– В този ред на мисли десетки осъдиха поведението с приятелката ви Деси, която твърди, че сте я пребили.
– Тя е много евтина жена, че да се коментират нейните твърдения.
– И друга жена се оплака от вас – журналистката Татяна Кристи, която твърди, че сте я заплашвали по интернет. Така ли е?
– Тя се опита да добие известност на мой гръб, защото никой нито я знае коя е, нито е голям журналист. За първи път й чух името тогава. И освен това тя не ме атакува с репортаж, ами се прави на някаква комичка, на актриса, която играе скечове и ми се подиграва в тях. Е, не е ли очаквала да ме провокира? Тя съвсем съзнателно е търсела контакт с мен, моята реакция за нейна реклама. И като иска да ме осмива, да ми напише текст, да покаже уменията си. Не да се прави на актриса, защото тя не е такава по професия. Явно търси себе си, жената, няма лошо…
– Приключиха ли проблемите с полицията? Очаквате ли нови арести?
– Не, избягвам да вредя на хората. Може да си изпусна нервите, но не съм измамник, нито изрод. Най-тежко за мен бе да отида да се предам сам и когато ме закопчаха. Тежко ми беше, че знам къде отивам, и бях сам-самичък. Отидох в клетка, все едно съм в зоопарк. Това беше тежко.