Българите сме все по-апатични и разочаровани, но не искаме нови избори

След изтощителната поредица от избори през последните четири години – три пъти извънредни парламентарни, местни, европейски и президентски, апатията и разочарованието от дейността на институциите и партиите вземат връх.

Изводът се потвърждава от продължаващата ерозия на доверието в основните институции, както и от отлива на избиратели от политическите партии, предадоха от днес бг.

Независимо от всичко това едва 12% е делът на хората, които желаят нови парламентарни избори, а близо 40 на сто смятат, че в една или друга форма правителството ще се задържи на власт до края на конституционния си мандат. Това сочат данните от социологическо проучване на Агенция „Афис“, проведено в периода 21-25 Юли 2017 г.

Според анализа на Агенция „Афис“ кабинетът се крепи най-вече на баналността.

Бойко Борисов за трети път е министър-председател, поведението на управляващата партия, макар и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна, мотивират извода си социолозите.

Според тях дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало.

На фона на общата нестабилност и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него, след продължително прекъсване, отново превишава недоверието.

Въпреки Brexit, бежанския проблем и всичко случващо се в държавите от контитента, Европа за пореден път се превръща в извор на надежда и символизира антитезата на разочарованието от националната политика.

Стабилна изглежда и президентската институция, която е лидер в доверието на гражданите.

Дори и след публичната кампания на управляващите срещу президента по всички основни събития и драми, съпровождащи този конфликт – геополитически ориентация, превъоръжаването на армията, позитивните оценки на гражданите гравитират към страната на президента – почти 60% от българите се доверят на Румен Радев.

На дъното в класацията е съдебната власт, но и парламентът я следва по петите.

Мандатът на Народното събрание е още в началото си, а рейтингът на върховната институция на властта е в стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера.

Евентуални нови избори обаче няма да доведат до никакви съществени размествания.

Въпреки, че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници.

Преизчислените данни спрямо дела на потенциалните гласуващи показват, че при евентуални нови избори в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции, които и сега участват в работата на законодателния орган на властта. Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила – БСП, заради което дистанцията между нея и водещата политическа формация ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани непосредствено преди проведените предсрочни парламентарни избори през пролетта.

Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, но и двете формации от управляващото мнозинство инкасират съществен отлив на подкрепа в сравнение с вота, който са получили на парламентарните избори. БСП запазва предишното си влияние, но кризата при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата класация.

Няма нито една тема или актуален проблем, по които намеренията или действията на управляващите да срещат разбиране или одобрение от страна на гражданите – от икономиката и социалната политика до международните отношения.

Мнозинството от гражданите преценяват, че живеят по-зле в сравнение с миналата година и нямат позитивни очаквания за близкото бъдеще.