Боби Ваклинов: Щях да съм девствен, ако не бях известен…

Кой е той

Борис Ваклинов, когото познаваме като Боби от „Господари на ефира“, е завършил „Журналистика“ и „Продуцентство“ , макар че винаги е искал да бъде… рапър.
Обикновено връчва златни скунксове след комични гонки на провинилите се. Запазената му марка е да задава неудобни въпроси.
Роден е в Благоевград и е бил на косъм да стане актьор като майка си. Срещаме се, за да ни разкаже за най-дивите си репортажи, страхове и мечти.

– Боби, ти ли си страшилището за сгафилите политици, държавници и всеки, погазил закона и нормите?

– Досега никой не ме е наричал по този начин, но съм срещал подобен страх в очите на хората, които са заслужили златния скункс. Смятам се за едно скромно, добродушно момче с честни сини очи (смее се).

– Спомняш ли си първия път, когато връчи скункса?
– Помня много добре – 2009 година на Тодор Батков за Казанската афера. Тогава тъкмо бях постъпил в „Господари на ефира“. Бях малко притеснен, на 21 години и от студентската скамейка направо в дълбоките води се хвърлих. Получи се добре. Впоследствие му връчих още един скункс.

– Това ли бе първото ти медийно предизвикателство?

– Преди това имах бегъл опит в младежкото предаване на БНТ – „13+“. Иначе като цяло гастролирам по медиите от осми клас в родния Благоевград. Но „Господарите“ бе истинският допир. Като цяло не съм човек, който се притеснява много. Опериран съм от това. Но тогава имах приятно вълнение, че ми бе дадена такава възможност и мога да се докажа. За мен златният скункс си е вид предизвикателство. Винаги на някоя трудност гледам като начин да се докажа. Понеже съм със състезателен дух, искам да побеждавам.

– Какъв е твоят личен поглед към връчването на скункса?
– Златният скункс показва доколко човек си е повярвал и доколко има чувство за хумор. Той разкрива дали славата ти понася, дали си способен да поемеш отговорността, която ти се е стоварила на главата.

– Чувстваш ли се като съдник понякога?
– Не се възприемам като човек, хванал Господ за шлифера, дано хората го усетят. Иначе до голяма степен скунксът обединява сериозната журналистика и развлекателното у себе си и затова печелим аудитория. Но съдник не, по-скоро посланик на истината. Затова и задаваме въпроси, които журналистите често преглъщат.

– В един от случаите се наложи да връчиш скункс на колега от бТВ – Венелин Петков, когото доста време гонеше със статуетката. Някъде там тръгна мълвата, че има сблъсък между двете големи национални телевизии у нас. Така ли беше?

– Ако моята телевизия беше пуснала новините си на запис по време на атентат, ние щяхме да връчим скункса на отговорния за пропуска. Връчвали сме и на наши хора – бивша адреналинка, Мавриков, на шефа на шофьорите на Нова телевизия, който пое отговорност, че негов служител е спрял на инвалидно място. Конкретно в случая с Венелин Петков, смятам че „Господарите“ бяха прави да връчат скункса. Впоследствие осъзнах, че вследствие на 9-часовото чакане в колата пред телевизията малко бях превъзбуден. Високите регистри на гласа ми издаваха това, изглеждаше сякаш имам лично отношение към Венелин Петков, а нямаше такова нещо. Зададох правилните въпроси, но имах неуместни мимики и гримаси, които бяха в разрез с тогавашната ситуация. Отчитам го като лична грешка.

– Някога опасявал ли си се, че работата може да застраши личните ти отношения с колеги?

– Давам конкретен пример – преди две години връчвах скункс на мъж, който си търсеше гола чистачка. И като отидох до го срещна, се оказа, че съм седял с него на един чин на курс по английски. Той ме попита: „Това нали няма да го излъчиш?“. Отговорих му, че няма как да бъде спрян репортаж. Това ми беше първият такъв случай. Затова внимавам с кого общувам, макар че гаранции няма. Срещам се неминуемо със светски личности, някои ме питат – „Ако нещо сгафя, ще ме спасиш ли от скункса“. За съжаление няма как да стане.

– Трудно се сближаваш с хората, така ли?
– О, да. Аз нямам много приятели. Малко индивидуалист си падам. Малко близки, но добри. Семейството са ми най-близките. Колкото и да изглеждам на екран общителен, в личния живот съм малко по-интровертен. Вглъбен съм си, трудно допускам хора до себе си.

– Имало ли е заплахи срещу теб?
– Заплахи е имало към не малка част от репортерите, обаждат се по телефона. Към мен на този етап – не. Срещу колегата Ева има и физическо посегателство. Тя е пример за едно смело момиче, предвид крехката си, красива външност. Като цяло човек, който е избрал да се занимава с разследвания и гнили афери, трябва да не го е страх и да има топки. Мен ме е страх единствено от самия себе си.

– Ако някога те заставят да направиш нещо, което не искаш, в медиите?
– За щастие в екипа средата е доста демократична. Всеки си казва свободно мнението, няма налагане. Нашият шеф Джуди Халваджиян е достатъчно опитен, за да има правилна преценка, тъй като той решава окончателно. На този етап не се е случвало да бъда заставен да направя нещо, защото сме обективни и безпристрастни.

– Кои са разследванията на „Господарите“, които се отличиха напоследък?
– Всички заслужават коментар, но например сериозно разследване имаше около скандалния случай с пловдивския онкологичен център миналата есен. Представете си – там са се правили ненужни операции на хора, за да се взимат пари. Скандални са материалите за хомосексуализма в църквата и фалшивите шофьорски книжки. С течение на времето „Господарите“ се превърна от развлекателно шоу в предаване със сериозна журналистика. Получаваме по над 200 сигнала на ден и това споделих с премиера Бойко Борисов.

– Какво му каза?
– Когато му връчвах скункса през ноември, му споделих, че имаме стотици писма и че хората ни пишат, че сме последната им надежда. Затова исках да знам каква е тази държава, в която институциите са по-слаби от едно шоу. И той тогава каза, че медиите вече не са четвърта, а първа власт.

– Какви са ти впечатленията от тази среща с премиера?
– Вълнувах се, бях се подготвил добре. Нещата, които казахме на премиера, без да звучи като самоизтъкване, малко хора му ги казват в подобен формат. Директно и откровено. Борисов е човек, който може да репликира добре на всеки въпрос, но колкото и да съм малък на възраст, също не съм за подценяване, така че и аз контрирах добре.

– Увеличи ли се интересът към теб след популярността ти?
– Ако не бях известен, щях да съм девствен. Силно се надявам женският интерес, който има към мен в момента, да не е само заради „Господари на ефира“. Но пък ако е само за това, какво мога да направя аз… (смее се).

– Все още ли искаш да си рапър?
– Аз съм, как все още? Това с рапа предшества това с телевизията. Така ми се стече животът, че имам друга професия в момента. Когато имам време, правя песни. Правил съм няколко, които не са имали особен успех. Не съжалявам за това, защото нямам такова отдаване и време. Засега работата ми е приоритет.

– Подготвяш ли още песни?
– Предстои да ми излезе песен с Кристо – лятно парче, което има оригинален и екзотичен клип. Впоследствие и други ще има с Айса от група „Айс Крийм“. Накратко променям музикалния курс рязко по комерсиалната линия. Колкото и да съм израснал с тежкия рап, в България рап феновете трудно могат да ме приемат на сериозно заради шоуто, в което работя. С музиката го правя за кеф, това е друг начин да изразя себе си.

– А освен музиката?
– Разтоварвам се с фитнес и бойни спортове.

– Родителите ти как приемат работата ти?
– Майка ми се притеснява, естествено. Понякога ме буди, когато трябва да ставам рано. Като в случая с пловдивския кмет. Трябваше да стана в 3.30, за да съм пред общината в Пловдив в 8 часа сутринта. Майка ми е актриса в Благоевградския театър – Маруся Ваклинова. Затова и аз бях разкъсан между НАТФИЗ и Факултета по журналистика в 12-и клас. Радвам се, че това, което правя в момента, обединява и двете. Често ми правят комплимент, питайки ме НАТФИЗ ли съм завършил. Нямам достатъчно талант, а и не мога да огрея навсякъде.

– Явно сте близки с майка ти?
– Тя има огромен принос за моето формиране като човек. Най-голямата й роля, смея да кажа, е в моя живот. С нея съм адски близък, като приятели сме, обсъждаме и жени. Вероятно защото е широко скроена. Винаги е с мен, подкрепя ме, звъни след репортажите. Тя ми казва тези неща за мимиките, гласа, наследил съм от нея добрата дикция.

– За лятото какво готвиш?
– Освен тази песен с Кристо ще подготвям самостоятелни песни. Клипове ще снимаме през есента. Работи ми се, яд ме е, че излизаме в отпуска от предаването. Ще мина през морето, но предпочитам планината. Пирин ми е любимата и там ходя всяка година на едно и също място.

– И за край – твоята запазена марка?
– Имам мото от книгата „На Изток от рая“ на Стайнбек – „Тимшел“, което значи „ти можеш“.

Източник: „България Днес“